Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Кевин мълчеше, потресен до гняв. Хвана брадичката й в шепата си и я извърна към себе си.
— В моята земя съпруг, който удари жена си, е престъпник.
Мара се усмихна вяло.
— Колко различни са културите ни. Тук една жена няма никаква власт над съдбата си, освен ако не е Управляваща господарка. Един мъж може да властва над съпругата си като над робиня и в очите на другите мъже нейното покорство го прави още по-мъжествен.
Гневът на Кевин вече можеше да се долови в гласа му.
— Значи вашите лордове не са по-добри от варвари. Мъжете трябва да се отнасят към жените си с уважение и доброта.
Тръпка на възбуда прониза Мара. Накоя многократно я беше уверявала, че не всички мъже се държат като Бунтокапи. Все пак това, че имаха даденото от боговете право да бъдат жестоки, я беше принудило да не се довери дори на Хокану, чието поведение външно изглеждаше добронамерено. След като не бе посмяла да се отдаде на любовник от собствената й култура, с Кевин се чувстваше странно безопасно.
— Значи вашите хора се отнасят към жените и любимите си като с цветя, обичат ги, без да им причиняват болка?
Кевин кимна. Пръстите му галеха раменете й леко, като пърхащи крилца на малки птици.
— Покажи ми — прошепна Мара. Допирът му я възбуждаше и тя усети през клина му натиска на възбуденото му мъжество.
Веждите на варварина се повдигнаха закачливо.
— Тук ли?
Болката вътре в нея се усили, стана непоносима.
— Тук — тихо каза тя. — Тук, сега, заповядвам ти. — Когато я погледна, готов сякаш да възрази, тя добави: — Никой няма да ни безпокои. Аз съм Властващата господарка на Акома.
Дори сега не можеше да се отпусне, сякаш очакваше всеки момент да се отнесат грубо с нея. Кевин усети, че е напрегната.
— Лейди — промълви тихо, — точно сега властваш не само над Акома.
Наведе глава и я целуна по устните.
Допирът му беше мек като шепот. Успокоена, тя се отдаде почти мигновено. Нежността му разпали желанието й и тя се притисна до него, искаше повече. Но дланите му я докосваха съвсем леко. Той погали гръдта й през тъканта на робата и нежността му я влуди. Зърното й стана твърдо и горещо. Искаше пръстите му по голата си кожа по-отчаяно от всичко, което бе пожелавала някога.
Той не се подчини. Не веднага. Държеше се като истински варварин, все едно че самият й халат беше скъпоценност. Мара простена и затрепери. Зарови в ризата му в желанието си да го усети, но пръстите й се заплетоха в непознатата дреха и когато стигнаха до кожата му, тя се поколеба. Изгаряше от желание да му върне това, което й даваше, но не знаеше как.
Кевин хвана китките й все така нежно, сякаш плътта й беше чуплива. Вниманието му още повече усилваше страстта й, измъчваше я до екстаз, за който никога не бе и сънувала, че може да съществува. Не можеше да назове мига, в който той смъкна робата й и докосна гръдта й с устни. Светът й вече се разсипваше в замая и тя простена за допира му в слабините си.
Мидкемийското облекло беше по-сложно от цуранска дреха. Наложи се да я отмести от себе си, за да смъкне клина си. Незнайно как се бяха озовали върху тревата, огрени от златния сърп на луната и от меката светлина на фенера. Отдадена на наслада сред ухание на разцъфнали кекали, понесена от страстта на червенокосия варварин, Мара откри какво е да си жена.
По-късно, зачервена от възбудата на непознато досега освобождение, Мара се прибра в покоите си. Накоя я чакаше с вест за успешна сделка и поднос с лека вечеря. Щом погледна лицето на господарката си, забрави за съдържанието на свитъка.
— Слава на Лашима — възкликна тя, вярно изтълкувала причината за въодушевлението на Мара. — Най-после си открила радостта на своята женственост.
Мара се засмя, леко задъхана. Завъртя се на палци като момиченце и седна на възглавниците. Кевин влезе след нея, с все още разрошена коса и предпазливо, сдържано и някак строго изражение. Накоя го изгледа, присви устни с леко неодобрение и скастри Мара:
— Господарке, трябва да извиниш роба си.
Мара я погледна и първоначалната й изненада се смени с раздразнение.
— Първа съветнице, ще правя със своя роб каквото намеря за добре.
Накоя се поклони дълбоко, с почит към правата на господарката си. След това продължи все едно Кевин го нямаше:
— Дъще на сърцето ми, вече си познала чудото на плътската наслада. Това е добре. И не си първата Велика господарка, която е използвала роб. Не само е полезно, но дори е разумно, защото никой роб не може да те използва. Но Десио от Минванаби ще очаква да се възползва от всяка твоя слабост, колкото и малка да е. Не трябва да правиш грешки и да позволиш удоволствията на плътта да прераснат в любовно увлечение. Този мидкемиец трябва да бъде отпратен далече и трябва скоро да вземеш в леглото си един или двама други мъже, за да научиш, че те са просто… полезни.