Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Скип Кели? — със спокоен гърлен баритон попита той.
— Да — потвърди Скип.
Побиха го тръпки и в мислите му се зароиха десетки възможности, всичките неприятни. „Оня нещастник съседът сигурно е подал оплакване. Или е оная жена с дакела. Господи, аз прегазих само задния му крак и…“
— Може ли да поговорим навън?
В тържествения сумрак на преддверието мъжът извади служебната си карта и я обърна към него.
— Аз съм лейтенант Ал Мартинес, детектив от полицейското управление в Санта Фе.
Скип кимна с глава.
— Трудно е да ви открие човек — каза полицаят с глас, който едновременно успяваше да е добродушен и неутрален. — Чудя се дали бихте ми отделили малко време.
— Малко време ли? — изломоти Скип. — Защо?
— Ще стигнем и до това, само че в участъка, господин Кели, ако не възразявате.
— В участъка — повтори Скип. — Кога?
— Я да видим. — Мартинес първо погледна към пода, после към тавана и накрая отново към него. — Най-добре веднага.
Скип мъчително преглътна. После кимна към отворената врата на лабораторията.
— В момента съм на работа. Не може ли да почака?
Последва кратка пауза.
— Не, господин Кели — отвърна полицаят. — Като се замисля, струва ми се, че не може.
21.
Скип последва полицая навън при очакващата ги кола. Детективът беше огромен, с врат като дънер на секвоя, но движенията му бяха леки, дори гъвкави. Мартинес спря до предната дясна врата и за изненада на Скип му отвори вратата. Докато потегляха, младият мъж погледна в огледалото. На входа на сградата видя две бели лица, които неподвижно наблюдаваха отдалечаването им й постепенно се смалиха, докато накрая съвсем изчезнаха.
— Първият ми ден на тази работа — рече той. — Страхотно впечатление.
Излязоха през портала на кампуса и набраха скорост. Детективът извади пакетче дъвки от джоба на гърдите си и му предложи.
— Не, благодаря.
Мартинес пъхна дъвка в устата си и задъвка. Мускулите на челюстите и шията му се движеха бавно. Отдясно се извиси асиметричната сграда на хотел „Ла Фонда“. Подминаха площада и Губернаторския дворец. Пред портала индианци продаваха накити и слънцето се отразяваше в полирано сребро и тюркоаз.
— Ще ми трябва ли адвокат? — попита Скип.
Полицаят усърдно продължаваше да дъвче дъвката си.
— Едва ли — отвърна той. — Естествено, ако искате, имате пълното право.
Автомобилът мина покрай библиотеката и заобиколи зад старата сграда на полицията. Отпред имаше няколко контейнера, пълни със строителни отпадъци.
— Ремонтират — на влизане в увитото с найлони фоайе поясни Мартинес.
Лейтенантът се отби на регистратурата и взе папка, подадена му от униформена жена. Той поведе Скип по коридор, в който миришеше на боя, после се спуснаха по стълбище. Накрая отвори надраскана врата и го покани вътре. Озоваха се в гола стая без каквито и да е други мебели, освен три дървени стола, бюро и тъмно огледало.
Скип никога не бе ходил на такова място, но достатъчно беше гледал телевизия, за да се досети какво става.
— Това прилича на стая за разпити — каза той.
— И наистина е стая за разпити. — Мартинес се настани на един от столовете, който заплашително изскърца, постави папката върху бюрото и даде знак на Скип да седне. После посочи към тавана. Младият мъж вдигна поглед и видя обектив, насочен почти нахално към него. — Ще ви записваме. Съгласен ли сте?
— Имам ли избор?
— Да. Ако откажете, разговорът приключва и сте свободен да си вървите.
— Страхотно — отвърна Скип и понечи да се изправи.
— Разбира се, после ще трябва да ви пратим призовка и ще похарчите пари за адвокат. Засега не сте заподозрян. Защо просто не се отпуснете и не отговорите на няколко въпроса? Във всеки момент можете да поискате да повикате адвокат или да прекратите разговора. Какво ще кажете?
— „Заподозрян“ ли казахте?
— Да. — Мартинес го погледна с безизразните си черни очи. Скип разбра, че полицаят очаква отговор.
— Добре — тежко въздъхна той. — Питайте.
Детективът кимна на някого зад едностранното огледало, после отново се обърна към Скип.
— Моля, кажете името си, адреса и датата на раждане. — Бързо приключиха с уводната част. После Мартинес попита: — Вие ли сте собственик на едно изоставено ранчо зад Фокс Рън, адрес извънградско шосе шестнайсет, пощенска кутия дванайсет, Санта Фе, Ню Мексико?