Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Да. Собственици сме двамата със сестра ми.
— И сестра ви е Нора Уотърфорд Кели?
— Точно така.
— И къде се намира сестра ви в момента?
— На археологическа експедиция в Юта.
Лейтенантът кимна с глава.
— Кога е заминала?
— Преди три дни. Ще се върне най-рано след две седмици. — Скип отново понечи да се изправи. — Това има ли нещо общо с нея?
Мартинес му даде знак да прояви търпение.
— Двамата ви родители са мъртви, нали?
Скип утвърдително кимна.
— В момента работите в Археологическия институт на Санта Фе.
— Докато не се появихте вие.
Полицаят се усмихна.
— Откога работите в института?
— Нали ви казах в колата, днес е първият ми работен ден. Мартинес отново кимна, този път по-бавно.
— А къде сте работили преди това?
— Търсих си работа.
— Ясно. И кога за последен път сте бил на работа?
— Никога. Поне откакто миналата година завърших колеж.
— Познавате ли Тереса Гонзалес?
Скип облиза устни.
— Да. Познавам Тереса. Тя ни е съседка в ранчото.
— Кога я видяхте за последен път?
— Божичко, не знам. Преди десет месеца, може би преди единайсет. Скоро след като се дипломирах.
— Ами сестра ви? Кога за последен път е виждала госпожа Гонзалес?
Скип се размърда на стола.
— Ами… преди два дни, струва ми се. Помогнала на Нора в ранчото.
— Имате предвид сестра си Нора, нали? — попита Мартинес. — С Какво й е помогнала?
Младият мъж се поколеба.
— Била е нападната — бавно отвърна той.
Вратните мускули на Мартинес за миг престанаха да се движат.
— Ще ми разкажете ли по-подробно?
— Тереса се обаждаше на сестра ми, когато чуваше нещо в старата къща. Вандали, хлапетии, такива неща. Напоследък там било бая оживено, тя на няколко пъти звъня на сестра ми. Преди около седмица Нора отиде да види какво става. Каза, че я нападнали. Тереса чула суматохата, дошла с пушка и те избягали.
— Каза ли нещо друго? Описа ли нападателите?
— Нора каза… — Скип се замисли. — Нора каза, че били двама души. Двама души, облечени като животни.
Той реши да не споменава за писмото. Каквото и да се е случило, нямаше нужда от повече усложнения.
— Защо не е дошла при нас? — накрая попита Мартинес.
— Не съм сигурен. Не й е в стила да отиде в полицията. Винаги е искала сама да се справя. Според мен се е страхувала, че това може да забави експедицията й.
Детективът като че ли се замисли за нещо.
— Господин Кели — отново започна той. — Можете ли да ни съобщите къде бяхте през последните две денонощия?
Скип се сепна. После се отпусна назад и дълбоко си пое дъх.
— Освен че тая сутрин се появих в института, през целия уикенд бях в дома си.
Мартинес провери в папката.
— „Кале де Себастиан“ две хиляди сто и тринайсет, номер две „В“.
— Да.
— През това време не сте се виждал с никого?
Скип мъчително преглътна.
— В събота следобед ме видя Лари от магазина за спиртни напитки „Елдорадо“. После късно вечерта се обади сестра ми.
— Някой друг?
— Ами съседът ми викна три-четири пъти.
— Съседът ви ли?
— Да, Ред Фрайбърг, от съседния апартамент. Не обича шумна музика.
Мартинес се отпусна назад и прокара пръсти през късо подстриганата си черна коса. След дълго мълчание той отново се наведе напред.
— Господин Кели, снощи Тереса Гонзалес е била открита мъртва във вашето ранчо.
Изведнъж Скип усети, че тялото му сякаш натежава.
— Тереса ли?
Детективът кимна с глава.
— Всяка неделя тя получавала доставка фураж за животните. Миналата неделя не отворила вратата. Човекът забелязал, че животните са гладни и че кучето й е заключено в къщата. Когато на другата сутрин пак не отворила, той започнал да се тревожи и ни се обади.
— Господи Боже! — поклати глава Скип. — Тереса. Не мога да повярвам.
Вперил очи в него, лейтенантът се разшава на стола си.
— Когато отидохме там, заварихме леглото й неоправено, дрехите й — пръснати. Кучето беше ужасено. Като чели нещо я е събудило посред нощ. Но в ранчото й нямаше нито следа от нея, затова решихме да обиколим съседите. Първо се отбихме у вас. — Той бавно си пое дъх. — Видяхме някакво движение. Оказаха се кучета, биеха се за нещо. — Мартинес млъкна и прехапа устни.