Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Преди колко време е станало?
— Час… малко повече.
— Може да умре от забавянето — отбеляза Свенсон. Обърна се към войниците до стената: — Завържете го за масата. — Отиде при войника с ранения крак, вдигна му ръкава и му би инжекцията. — Ще се оправиш. Но трябва да почакаш да свърша с другаря ти. От това ще заспиш. — Войникът, съвсем младо момче, кимна, лицето му лъщеше от пот. Свенсон му се усмихна и се върна при другия ранен. Свали куртката си, нави ръкавите на ризата си и каза на Блах: — Много е просто. Ако острието е засегнало дробовете му, те вече са пълни с кръв и ще умре след минути. Ако не е, пак може да умре — от загубата на кръв, от гангрена. Ще направя каквото мога. Къде да ви намеря?
— Ще остана тук.
— Добре.
Свенсон погледна към трупа на третата маса.
— Лейтенантът ми — каза майор Блах.
Свенсон стоеше на прага, пушеше и гледаше към двора. Беше му отнело два часа. Мъжът все още бе жив — явно дробовете не бяха засегнати, но имаше треска. Ако изкараше нощта, щеше да се оправи. Коляното на другия бе счупено. Макар да бе направил каквото можеше, най-вероятно младежът щеше да остане куц. Свенсон дръпна за последно от цигарата, метна угарката на чакъла и се обърна към майора.
Жестоките рани на лейтенанта говореха за бърза смърт.
— Не знам дали мога да ви кажа нещо, което не виждате и сам. Четири прободни рани — първата, бих казал, тук, в ребрата откъм лявата страна на жертвата. Намушкан е… вероятно е било болезнено, но не и смъртоносно. Следващите три са на по два–три сантиметра една от друга под гръдния кош в белите дробове. Вероятно са засегнали и сърцето — не мога да съм сигурен, без да отворя гръдния кош.
Блах само кимна. Свенсон въздъхна и попита:
— Ще ми кажете ли как са получени тези рани?
— Не.
— Добре. Поне ще ми кажете ли дали има нещо общо с нападението над принца?
— Какво нападение?
— Принц Карл-Хорст има изгаряния по лицето. Въпреки че е напълно възможно да е участвал доброволно, аз го смятам за нападение.
— Когато го доведохте тук ли?
— Да.
— Предположих, че е пиян.
— Беше пиян, но според мен не от алкохол. Какво имате предвид, че сте „предположили“?
— Наблюдаваха ви, докторе.
— Така ли?
— Ние наблюдаваме много хора.
— Но очевидно не и принца.
— Не беше ли той с многоуважаваните си нови познати?
— Да, майоре, с тях беше. И — ще повторя, щом не ме разбирате — в точно тази компания, по повеля на тази компания, той е получил белезите около очите.
Майор Блах все още мълчеше.
— Колко хора има под ваше командване, майоре?
— Двайсет войници и двама офицери.
— Вече имате осемнайсет войници и един офицер. И ви уверявам, че който и да е направил това — бил той сам или цяла банда, — не е имал нищо общо с наблюдението над мен, защото моята работа е само да преча на един глупак да стане за смях.
Майор Блах не отговори.
Доктор Свенсон рязко затвори чантата и взе шинела си от стола.
— Мога само да се надявам, че сте наблюдавали и пратеника, майоре. Защото поне на мен отказва да дава обяснения. Вие ли ще му кажете за мъртвеца, или аз?
— Мисля, че първо трябва да навестим принца — отсече Блах.
Качиха се по стълбите на третия етаж. Флаус ги чакаше с двама стражи. Пратеникът и майорът си размениха многозначителни погледи, но Свенсон нямаше представа какво значат — двамата явно не се харесваха, но при все това можеха да си сътрудничат по много причини. Флаус се усмихна презрително и посочи вратата.
— Докторе? Мисля, че ключът е у вас.
— Не почукахте ли? — попита Блах и Свенсон потисна усмивката си.
— Да, разбира се — отговори Флаус неубедително, — но с радост ще опитам отново. — Заблъска с юмрук по вратата. — Ваше височество? Принц Карл-Хорст? Аз съм хер Флаус с майора и доктор Свенсон.
Никакъв отговор. Флаус се обърна към Свенсон и почти го наплю.
— Отворете! Настоявам да отворите незабавно!
Свенсон се усмихна вежливо, извади ключа и го подаде на Флаус.
— Можете и сам, господин пратеник.
Флаус отключи и натисна вратата, но тя не се отвори.
— Подпряна е с нещо!
Майор Блах пристъпи напред, изтика Флаус настрани и натисна с цялата си тежест. Вратата поддаде около сантиметър. Блах направи знак на войниците и тримата натиснаха заедно — вратата помръдна още няколко сантиметра, а после бавно се отвори достатъчно, за да видят, че е залостена с тежкото бюро. Напънаха отново и пролуката се разшири достатъчно, за да се влезе.