Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Лилия поклати учудено глава.
— Това е цял един друг свят. — Тя сви рамене. — Макар че бих могла да кажа същото и за семейството, за което работят родителите ми. Може и да сме съществували в техния свят, но всъщност не сме били част от него. Сигурно е хубаво да си богат и да можеш да заповядваш на хората край теб, но понякога ние имаме повече право на избор в живота си от тях. Те не трябва да решават за кого да се омъжат и трябва да искат развод от краля — с надеждата, че той ще им го даде.
— Може би затова Сония не се е омъжила. Тя не е от Домовете и няма семейство, което да решава за кого да се омъжи, но ако го беше направила, щеше да е според закона и ако някой ден поискаше да сложи край на брака си, би могла само да се надява, че кралят ще й разреши.
Лилия се засмя.
— Не мога да си представя как някой мъж ще я командва.
Аний се ухили.
— Не. По-вероятно е да стане обратното. — Но когато срещна погледа на Лилия, лицето й отново стана сериозно. Тя извърна очи настрани и въздъхна.
— Ще го убият. Най-накрая ме допусна в своя свят, а сега ще го изгубя.
— Само ако нещата се объркат — а ние ще се постараем това да не се случи.
Аний я погледна обвиняващо.
— Ти смяташ, че той е прав.
— Не. — Лилия поклати глава. — Но подозирам, че в този случай нямаме думата.
Другото момиче се намръщи, после лицето й придоби замислено изражение.
— Можеш да му кажеш, че Калън не иска да го прави. Това ще го укроти за известно време.
Лилия кимна.
— Бих могла. Но тогава той може да се опита да го направи без Калън. — Тя се сети за думите на Сери. — Не спирам да си мисля, че може да е прав за едно нещо — Скелин ще се досети, че сте дошли тук. Къде другаде бихте могли да отидете? Сигурно знае, че тук има тунели. Те не са някаква тайна в Гилдията, затова предполагам, че и навън знаят за тях. Все някога ще дойде да надникне и тук. И когато го направи, той ще ви намери. А ако тогава аз съм на занятия, няма да мога да му попреча да ви избие.
Аний се обърна към Лилия и сбръчи разтревожено вежди.
— Може би единственият начин да сте в безопасност е да ползвате защитата на Гилдията — продължи Лилия. — Знам, че тази мисъл не допада на никой от вас, но ако капанът на Сери се провали, така или иначе ще стигнете дотам. Подозирам, че на Гилдията също няма да й хареса, но те ще са много по-склонни да ви защитят, ако им представите доказателства, че Скелин е влизал в подземните тунели.
Аний изпъшка и разтърка лицето си с длани.
— В думите ти има смисъл и това не ми харесва.
— И на мен — призна Лилия. — Но знам много добре, че не мога да бъда защитникът, от който се нуждаете. Не само защото не мога да прекарвам толкова време тук долу, а и защото не знам колко е могъщ Скелин. Ако слезе в тунелите заедно с Лорандра, се съмнявам, че ще успея да защитя себе си, камо ли и вас. Но дори и да не е толкова силен, как смяташ да ме уведомиш, че имаш нужда от помощ? Ами ако не успея да сляза долу навреме?
— Ще използваме пътя за бягство.
— Ами ако не успеете? Дори и да го направите, ще излезете в земите на Гилдията и ако той продължава да ви преследва, така или иначе ще трябва да потърсите помощ от магьосниците. — Лилия въздъхна и усети как притеснението и чувството на безсилие от последните седмици се натрупват в гърдите й. — Тук долу не е безопасно и ти би трябвало да живееш сред повече удобства, и е доста трудно да ти нося храна и… ми липсваш.
След това последно признание потокът от думи секна. Лицето й пламна и тя погледна смутено към Аний. На лицето на момичето се бе изписало странно, изненадано изражение.
— В смисъл липсват ми миговете, когато оставахме насаме. Може да се проявявам като егоистка — каза тя. — Искам да ти се…
Но преди да успее да се извини, Аний се наведе напред, хвана я нежно за брадичката и я целуна.
— И ти ми липсваше — каза тя тихо и напрегнато.
След това привлече Лилия в прегръдките си. Известно време двете просто се притискаха една в друга, търсейки утеха във физическата топлина и близост. Но скоро Аний въздъхна и се отдръпна.
— Сери ще се чуди къде се губим — промърмори тя.
После се изправи и подаде ръка на Лилия. Когато момичето я хвана, Аний я издърпа на крака, но същевременно я привлече към себе си и отново я целуна. Този път целувката бе продължителна, сякаш бе забравила последните си думи.