Пред вратите на мрака [bg]

— Ще пробвам. — Ларомендис се постара да спре една от картините и тя наистина замря, сякаш той висеше само на няколко крачки над земята. Видя езеро с дървета около него и тази картина му се стори позната, макар да не можеше да каже от кой свят е. Пожела умът му да се премести в долината близо до обгорените останки на Вила Беата на Острова на чародея, където се бяха намерили с брат му.

В първия миг почувства известно съпротивление, като че ли устройството не желаеше да го премести на място, за което още не е готово, или на такова голямо разстояние, но сетне сякаш някой го дръпна и изведнъж той се понесе сред звездите. Зави му се свят, стомахът му се сви мъчително, но той продължаваше да държи ръката си пъхната в кухината и да не отваря очи. Светът около него се завъртя и после изведнъж му се стори, че пада към него… виждаше голям океан, два огромни къса суша и море, с остров в средата! Насочи се право към острова, на северозапад от брега — и в същия момент пожела да забави падането си.

Страх го беше да отвори очи.

— Мисля, че го открих — каза бавно и тихо.

— Отвори портала, Ларо — отвърна също така тихо и бавно брат му.

Той поиска порталът да се разтвори, като си представяше път между световете, и отново почувства парене в ръката, но не като предишното неприятно предупреждение, а по-скоро като лек полъх.

Отвори очи.

— Успях… — тихо каза Гуламендис.

— Това е невероятно! — ахна Ларомендис. — Тази портал на машина е по-добра от нашата — много пъти по-добра. По-добра дори от тези на хората.

— Тези машини са направени от хората — припомни му брат му.

— Имах предвид хората от Родния свят. От Дома.

— От Дома — повтори Гуламендис, въздъхна и добави: — Да се прибираме у дома.

Прекрачи през портала и Ларомендис го последва.