Пред вратите на мрака [bg]

— А тази гледка? — Ларомендис гледаше през прозореца.

— Още една илюзия, отражение на това, което ще видиш, ако погледнеш от кулата.

— Още веднъж почитания. — Елфът се огледа. — А другата стая — тази, в която ще се озовеш, ако не знаеш какво правиш?

— Друг път ще го обсъждаме. Заповядайте, седнете.

Двамата изтощени елфи седнаха и Пъг продължи:

— По вида ви мога да определя, че напоследък сте преживели доста трудности. Предполагам, че жадувате, за гореща баня и легло преди дългия разговор, затова ще се постарая да съм кратък, а утре ще продължим по-обстойно.

— Това би било чудесно, Пъг — рече Гуламендис. — Но нямам търпение да съобщя за две неща. Първо, мисля, че се натъкнахме на нещо, което досега никой не е виждал. На един изоставен свят на име Телесан открихме древна човешка крепост, но демоните са я завладели и държат там затворници.

Пъг помълча, после кимна и каза:

— Ясно.

— Не зная доколко ти е ясно — рече Укротителят на демони. — Защото демоните не вземат пленници. Те изяждат всичко, което могат, и продължават напред. А тези сякаш са се променили до неузнаваемост.

— Това не беше ли заключението, до което стигнахте с Амиранта, след като вашите опитомени демони ви предадоха на Дахун и Беласко?

— Да, има нещо такова — призна Гуламендис, — само че ставаше дума за това как се е променило поведението им. Смятахме, че просто заприличват все повече на нас.

Пъг кимна отново. Тъмните му очи оглеждаха известно време двамата елфи, после той каза:

— Каза две важни неща?

— Изглежда, че те воюват помежду си. — И елфът описа атаката на едната армия на демони срещу другата, илюзията на Маарг и изненадващата организация на операцията.

След като Гуламендис приключи, се намеси брат му:

— Точно преди да изоставим Андкардия забелязахме, че някои демони на бойното поле не се хвърлят безогледно върху отбранителните ни линии, а дават заповеди на другите демони, организират ги и ги пращат към възлови места. Тогава това не ми направи особено впечатление, защото не ми влизаше в работата и бях твърде зает да си спасявам кожата… Но това, на което станахме свидетели на Телесан, надхвърля всякакви представи. Там имаше добре организирани в подразделения демони, лагеруващи така, както лагеруват човешки и елфски армии, с офицери, застави и дори щабна шатра, атакуващите пък се спускаха по хълма в строй и координирани от невидим наблюдател, тъй като демоните, които в началото сметнахме за техни командири, се оказаха само илюзия.

Пъг помълча, после каза:

— Имаме да обсъждаме доста неща. Но могат да почакат, докато си починете.

Гуламендис му подаде книгата, която носеше, и отвърна:

— Тази книга сигурно ще ти се стори доста интересна. Опитах да я прочета, но ще призная, че не разбрах и половината от написаното.