Глутница ангели

— С твоето какво? — видях се принуден да попитам, докато товарехме чудесията.

Приличаше на голям изкорубен дънер, дълъг към метър и четирийсет — почти колкото самия Паху — и леко заострен в единия край. Кой знае защо, ми приличаше на Машината от Страшния съд, която лапа планети като пуканки и насмалко да схруска и Кърк и Спок в онзи стар епизод на „Стар Трек“. Паху повика един от приятелите си, за да му помогне да свалят въпросното нещо от бърлогата му в една от къщичките по дърветата, която аха и да климне.

— Моето диджериду — обясни той.

Сякаш го бях попитал как се казва онова нещо с две дупки насред лицето му, през които диша.

— Има ли си двигатели?

Думата „диджериду“ ми беше позната, бях я срещал, но дори и не подозирах какво значи. Точно както и думата „какаду“. Малкото влакче на мисълта ми се стрелкаше от Род Лейвър34 към Пол Хоган35 и от него към Оливия Нютън Джон, докато накрая не направи връзката.

— „Завържи ми кенгуру“!

— Моля? — ахна Шобан.

— „Посвири на диджериду, о, Лу. Посвири на диджериду“… — изтананиках аз.

— Стига вече — скастри ме Шобан.

— Ролф Харис36 — каза Ума и кимна. — Навремето обичах тази песен.

— Така ли? За пръв път го чувам този Ролф Харис — рекох й. — Но помня песента още от дете. Винаги обаче съм мислел, че „диджериду“ е някакво австралийско животно. Птица с дълга шия или дивото куче с джоб отпред, отмъкнало невръстното дете на Мерил Стрийп. Нещо от рода на какаду.

— Не, мой човек. Това е музикален инструмент на аборигените. И е много красив — опроверга ме Паху и ни изнесе кратък концерт.

Лично аз не бих употребил думата „красив“. Шумът, който издава диджеридуто, е като свирукане на празна бутилка от бира, само дето устата ти трябва да е широка цял километър, за да извлечеш звук от такъв нисък регистър. Пак погледнах проклетата джаджа и се убедих, че за нея се иска майсторлък точно колкото и за празна бутилка (без да броим удоволствието да обърнеш леденостудената бира). Не бих нарекъл музика онова, което Паху извлече от своята чудесия, но след няколко такта познах — единствено по ритъма — опит за „Завържи ми кенгуру“. Който и да беше Ролф Харис, сигурно се обърна в гроба. Ако изобщо беше мъртъв.

Та проблемът беше, че е малко трудничко да вместиш диджериду, дълго метър и четирийсет, в кола, която не е повече от метър и петдесет. Ума се опита да убеди Паху да го остави при приятелите си, но той не искаше и да чуе. Започнаха да се карат и по едно време дори видях как Шобан се пресяга за бухалката, но Ума поклати глава.