Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
— Тук ли трябва да идем? — посочи Шобан едно място върху картата. Ума се наведе към нея и кимна. — Добре тогава — рече ирландката и слезе от тротоара толкова рязко, че щяха да ни изпопадат зъбите.
Подкара като бясна, без да поглежда повече картата. Имах чувството, че ще обиколим целия град през крайните квартали, докато стигнем там, закъдето сме тръгнали — преброих още четири магазина за свещи — но накрая Шобан спря на паркинга зад малък пансион, където в цената на стаята влизаше и закуската.
— Слизайте — заповяда ни тя.
И в Щатите съм отсядал веднъж в такъв пансион. Някъде в края на осемдесетте години, когато те бяха последният писък на модата, най-малкото сред юпитата. По идея такива пансиони предлагат всички удобства на хотелите плюс домашния уют на… ами на дома. Всъщност те са си тъкмо това. Нечий чужд дом, който обаче е постегнат и обзаведен така, че да отговаря на представите на паралиите от големите градове за прелестния живот в провинцията. Антики по стаите, огромни меки кресла по фоайетата, кухня, която си е доста разточителна, но се покрива с модните напоследък представи за здравословно хранене. Лично аз предпочитам „Холидей Ин“ и „Рамадас“. Ако толкова съм приритал за домашен уют, ще си седя у дома — в един хотел искам обслужване по стаите, голяма кофичка лед и вълшебни обиграни пръсти в леглото — ако може, по-евтинко.
Оказа се, че в Англия е малко по-различно.
— Хм-хм — каза Ума и кимна.
Не че хотелчето беше някаква дупка, но управата на „Савой“ в никакъв случай нямаше да си загуби от притеснение съня. Наистина си приличаше на дом, но собственикът явно не разполагаше с работеща прахосмукачка. По стените имаше какви ли не дрънкулки и моментални снимки, по лавиците се мъдреха сувенири и дреболийки, издаващи по безспорен начин личния вкус на съдържателя, тук обаче ми приличаше не толкова на дом, колкото на вехтошарски магазин.
Шобан долови притесненията ми. Ухили се.
— Имаме резервации. Макар че велика холивудска звезда като теб едва ли е свикнала да нощува по такива места.
— Отсядал съм и в по-лоши — свих аз рамене.
Което си беше голата истина, макар и не напоследък.
Ума беше намерила собственичката и вече попълваше регистрационните карти. Съдържателката беше квадратна мецана с прошарени кестеняви косми на главата и над устата. Усмихна ми се, затова пък изгледа на кръв Паху: сто на сто бе надушила на какво вони и сега се притесняваше до смърт за чаршафите си. Въпреки това прибра донемайкъде щастлива парите на Ума и ни връчи две връзки ключове.
— Дали да не си свалим багажа? — предложи Ума. — Ще си починем малко и после ще вечеряме. А колкото до работата, ще се заемем с нея по-късно довечера.
— Едвам се държа на крака — отбеляза Шобан.
— Сигурно ще се разделим на момчета и момичета — въздъхнах аз.
Погледнах Паху — дано стаята беше по-проветрива!
— Освен ако не искаш да спиш с мен, скъпи — ухили се Шобан. — Ще ти изпея една приспивна песничка на ИРА.
— А, без мен! — преглътнах тежко аз.
Ума ми подаде ключовете — едвам се сдържаше да не се засмее.
— По-добре е да се разделим на момичета и момчета — отвърна тя.
— Нямам нищо против — побърза да каже Паху.
Стаите бяха една срещу друга на втория етаж, на който, както Шобан бе така любезна да ми обясни, в Англия му викали първи, понеже имало и партер. Нищо чудно, че са си изгубили империята.
— Ама ти наистина ли си толкова невеж? — учуди се тя.
На нашия етаж имаше още две номерирани стаи и стълбище, което водеше към следващата площадка. Имаше и тоалетна в коридора, от което внезапно ме присви под лъжичката.
— В стаите има бани, нали? — поинтересувах се аз.
Ума вече бе влязла в тяхната стая, а Шобан ме погледна през рамо и се ухили.
— Майната ти! — рекох й.
Оказа се, че стаите все пак си имат бани и тоалетни — е, в най-общия смисъл на думата. Самата стая не беше лоша, бе по-голяма, отколкото бях очаквал, и бе доста чиста, макар и с две много единични легла, сложени на крачка едно от друго. Паху се опита да се докопа до леглото по-близо до прозореца, аз обаче не дремех: скочих и се борих за него като млад лъв. Грабнах диджеридуто, метнах го на другото легло и го изтиках до отсрещната стена, а моето избутах до стената при прозореца. Отворих го възможно най-широко и установих, че влиза приятен ветрец. Прозорецът гледаше към улицата, на която имаше няколко хотели и пансиони. При кръстовището видях малък парк с детска площадка, а ако се наведях, щях да зърна и катедралата с нейните остри кули.