Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
Така наречената баня се помещаваше там, където навремето вероятно е бил дрешникът. Малкият душ и миниатюрните мивчица и тоалетна чиния бяха вместени в пространство, където при нормални обстоятелства ще се поберат най-много костюм с жилетка и поставка за обувки. И въпреки всичко си бе за предпочитане пред възможността да ходя в обща тоалетна в коридора. Много свенлив съм в тези неща, ще знаете.
Изхлузих си обувките и се проснах на леглото. Възглавницата беше удобна точно колкото торба с топки за голф, но матракът се ядваше. Паху се разположи на пода и се запретна да прави някакви упражнения, смътно наподобяващи йогистки. Наведеше ли се в една или друга посока, панталонът му в защитен цвят се смъкваше на кръста, оголвайки горния край на косматия му задник. Извърнах се към стената и затворих очи.
Кой знае как — най-простичкото обяснение е от умора — съм заспал.
Сънувах, че съм в огромна пещера. Докъдето поглед стига, една до друга бяха наредени маси и стотици индийци разнасяха на притихналите посетители задушено пиле по индийски. И аз седях на една от масите, отдясно беше Ума, а отляво — Шобан. И двете се хранеха някак машинално. На мен не ми бяха дали нищо за ядене, затова вдигнах ръка да повикам един келнер, който минаваше покрай нас. И що да видя — върху дланта ми се мъдри свастика. Разгледах я по-отблизо и забелязах, че зъбчатата фигурка е като татуирана върху кожата ми. Притесних се и скрих ръка под масата, ала още щом го направих, и усетих върху кожата си нещо мокро. Наведох се — отдолу беше Паху, гол-голеничък и коленичил на четири крака, който зализа с език като на гущер свастиката върху дланта ми. Отвътре очите му бяха почернели, мъничкият му член беше възбуден и сълзеше. Дръпнах ръка и я избърсах, но не успях да махна свастиката.
Един от келнерите сложи пред мен чиния. Върху нея имаше само пулсираща черна какавида с размерите и формата на авокадо. Забих нокти в меката кожа на нещото и от него закапа топла кръв. Продължих да беля кожата, като забивах все по-надълбоко пръсти в пихтиестата плът. Когато го разкъсах на парченца, нещото заплака като прегладняло пеленаче.
В средата имаше твърда костилка, лъскава и червена, която обаче беше хладна на пипане. Подадох я на Ума, която кимна, но продължи да яде. Ударих костилката о чинията, която се натроши и парчетата паднаха от масата. Сетне се опитах да счупя костилката в масата, но и тя се прекърши по средата, след което всички чинии нападаха на пода и станаха на сол. Вбесен, запокитих костилката на земята, стъпих върху стола и скочих с все сила върху нея.
Тя се пукна като яйце под тежестта ми.
Застанах на четири крака да я разгледам и видях, че вътре е имало мъничка главица, но аз съм я сплескал о пода. Лицето беше черно, валчесто и леко сбръчкано. Очите гледаха право в мен и аз видях как от тях се търкулва сълза, после те се затвориха и нещото умря.
Чух дълбоко гърлено дишане и погледнах нагоре. Масите, хората по тях, сервитьорите ги нямаше, затова пък огромната пещера още си беше тук. Недалеч лежеше Дазра с цепната бръсната глава, от която се подаваше нещо лъскаво и сиво. Гърлото му беше прерязано и макар от него да не течеше кръв, от раната излизаше въздух, съпроводен със звук, който наподобяваше накъсано дишане. Разкъсаната увиснала кожа по краищата на раната мърдаше като прекършено крило на птица. Посегнах към Дазра, но главата му просто падна от тялото. Търкулна се по пода на пещерата и спря в нозете на петима безлики мъже в черно. Те вдигнаха ръце към мен и…
Събудих се, ала още чувах запъхтяното предсмъртно дишане на Дазра. Звуците идваха откъм Паху, който се бе разположил гол върху пода и свиреше на диджеридуто. Подсъзнанието ми си бе представило учудващо точно размерите на гениталиите му: съвсем мънички. Или може би само изглеждаха така на фона на диджеридуто.
— Я се обуй! — подвикнах аз.
Той свали инструмента си — диджеридуто де — и се погледна, сетне вдигна очи и към мен.
— Аз съм такъв какъвто съм — обясни ми Паху.
— Сериозна философска позиция, но не ми се гледа онзи хубавец.
— Май си имаш проблеми с природата, мой човек. Изгубил си връзка със своята същност.
— Ние с моята същност се погаждаме чудесно, благодаря. Обядваме заедно през четвъртък. Просто не си показвам същността на всеки срещнат.
Паху поклати глава, но все пак грабна от леглото мръсните панталони и ги нахлузи. Когато се обърна, видях върху мускулестия му гръб голяма, невероятно сложна татуировка. Не бях виждал досега такова чудо. Не беше цветна, ала изглеждаше едва ли не триизмерна.