Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
— Несъмнено — съгласи се Ума. — Нямаше да живея тук, нямаше да работя толкова упорито и да рискувам толкова много, за да браня тази земя, ако не обичах с цялото си сърце и нея, и хората тук. Но независимо от това и преди, и сега англичани и германци сякаш са един народ с общи корени. Не току-така според преданието митичният Тулий се е намирал на Британските острови. Келтските и германските митове и легенди имат много общи неща помежду си.
— Не ми звучи убедително — престраших се да кажа аз.
— Може и да не е убедително. Но Англия е осеяна с места, където е съсредоточена огромна сила, която като цяло си стои непокътната и не е изчерпана. В континентална Европа заради двете големи войни през този век са останали малко такива места.
— Места, където е съсредоточена сила. Предполагам, не ми говориш за атомни електроцентрали.
— Говоря ти за вълшебни места — каза Ума и ме погледна много вторачено. — Древни места, където са съсредоточени силата, мощта на земята и на нейния народ. Места с енергия, с душа, която може да бъде използвана — за тъмни и благородни цели. И трябва да се опитаме да защитим тези места, докато Тулий не ги е превзел и покварил. Смятам, че привържениците на ордена се готвят да сторят тъкмо това. Дори може би вече са започнали, затова не бива да губим и миг. Едно такова място се намира в Кентърбъри. Има и други.
— Там ли отиваме?
— Такива са намеренията ми. Има и по-малки средоточия на сила, но основните са четири и те са пръснати из страната. Най-близо е Кентърбъри. Второто е на запад, в Корнуол, третото е разположено чак на север, някъде сред островите Оркни. Ако успеем да ги обиколим преди нашите врагове, ако направим магия, която да ги предпазва, Тулий ще се натъкне на сериозни трудности.
— А хората от ордена знаят ли къде са тези места?
— О, да.
— Тогава как да сме сигурни, че няма да ни причакват някъде край тях?
— Изобщо не можем да бъдем сигурни.
— Ама че работа! — изпъшках аз. — Я чакай! Кентърбъри, Корнуол и Оркни. Но нали каза, че средоточията на енергия и сила са четири?
— Да, така казах.
Много отзивчиво, няма що.
— Разбирам — рекох.
— Знам, че не разбираш — опроверга ме Ума. — Но с времето ще разбереш.
Ако не броим амортисьорите на мъничкия автомобил (или тяхната липса), пътуването по шосето през Кент беше доста приятно. Местността беше красива, тучна и осеяна с полегати хълмове, но инак си бе доста еднообразна. Гледката наподобяваше картина на художник, който владее основните умения на занаята, но на когото му липсва сърцето и душата, превръщащи една рисунка в истинско произведение на изкуството. Шобан току пускаше радиото и пак го изключваше с ругатни — така и не намираше нищо, което да й се слуша.
След около час излезе от магистралата, подкара по много по-тесен път и спря на една бензиностанция да зареди. Всички слязохме от колата да се поразтъпчем.
— Аз ще платя — каза Ума и се насочи към малкото магазинче. — Искате ли нещо?
— Аз съм жадна — отвърна Шобан, докато пълнеше бензин.
— А мен ме изненадай с нещо — рекох аз.
Ума завъртя очи, но после кимна и продължи нататък.
— Само да не е соленки — извиках подире й.
Тя не каза нищо и аз се притесних, че не ме е чула.
Започнах да разглеждам цените върху големите табели — видяха ми се много странни.
— Пък аз си мислех, че тук бензинът е доста по-скъп. Както гледам, си е евтиния. Някакви си шейсет пенса галонът. По-малко от долар, така ли?
Шобан понаведе глава и се вторачи в мен.
— Наистина ли си толкова тъп, или ми се правиш на интересен, понеже си холивудска знаменитост?
— Какво?
Тъкмо бях решил, че с времето й ставам симпатичен.
— Шейсет пенса струва литърът, а не галонът. Тук си в проклетата Европа.
— Шейсет пенса литърът — повторих аз. — Я да видим как беше, инчът се равнява на два и половина сантиметра, родът — на четири хектара, а колко литра имаше в галона? Този въпрос го има във всеки тест, а аз все не мога да запомня отговора.
— Галонът се равнява на четири и половина литра.
— Четири и половина литра — не думай! Нима бензинът струва… — Мина доста време, докато пресметна, а Шобан само ме гледаше и клатеше глава. — Две лири стерлинги и седемдесет пенса, това прави… над четири долара галонът?
— Да, за имперски галон. Американският е по-малко.