Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
— Ти май се шегуваш.
— Защо ще се шегувам за нещо толкова елементарно? — възкликна Шобан, после махна маркуча и завъртя капачката на резервоара.
— Сякаш метричната система не е достатъчно объркваща, ами сега и това. Мислех си, че има само един галон. Навсякъде по света.
— Обзалагам се, мислиш и че розата е роза. И сигурно обичаш Стинг? Я си признай, ама честно!
— А? Не! — настоях аз, разбрал, че ме обиждат. Но още не можех да се начудя защо бензинът е толкова скъп. — Как изобщо можете да си позволите да карате коли?
— Точно такъв е замисълът — каза някъде зад мен Ума.
— В какъв смисъл?
— Ако бензинът е скъп, по-малко хора ще си карат колите. Колкото по-малко коли, толкова по-малко злополуки и замърсяване на околната среда.
— И дава ли резултати?
— Винаги има огромна пропаст между теория и практика. Но идеята не е лишена от здрав разум.
— Според мен е цинична — отбелязах аз.
— Ще продължиш този спор с бъдещия ни спътник.
— Защо?
— Имаме среща с него на протест срещу изграждането на един път. Доколкото знам, има много силни убеждения по въпроса.
След като се качихме отново в автомобила, Ума отвори малкия плик с покупките, които бе донесла от магазина, връчи бутилка минерална вода „Евиан“ на Шобан, която отпи юнашка глътка, после стисна шишето между краката си и пак излезе на пътя. За себе си Ума извади пластмасова опаковка портокалов сок.
— А на мен нищо ли не си купила? — проплаках аз.
— Как щях да те изненадам, ако не ти бях купила? Нали помоли за изненада?
Кръстосах ръце и се нацупих: Шобан пак поклати глава.
— И на теб съм купила нещо, Марти — успокои ме Ума.
Ухилих се и се извърнах. Жената ми даде нещо малко и овално, увито в станиол. Върху етикета пишеше „Детска изненада“.
— Божичко! Какво го глезиш този кретен?
Без да обръщам внимание на неприкритата ревност на Шобан, махнах станиола от шоколадовото яйце. Вътре потракваше нещо. Безспорно изненадата.
— Супер! — възкликнах аз.
Шобан натисна газта.
Шоколадът не беше нищо особено, а колкото до изненадата, тя се оказа малко пластмасово… всъщност и аз не знам какво. Някакво същество, полутрол-полухипопотам. Нещо от този род. Дивотийката беше произведена в Германия, та не бе съвсем ясно какво точно са имали предвид.
На мен обаче ми хареса.
Разхождах я по светлинното табло, а тя пееше ли пееше на Шобан „Роксан“. След третото ми сопраново изпълнение жената каза:
— Ако не я махнеш тази дивотия, ще се наложи да спра, да те изритам от колата и с бейзболна бухалка да ти забия отзад на коляното ръждив пирон.
Прихнах и се престорих, че хипотролът също си умира от смях: замърдах играчката нагоре-надолу по светлинното табло, все едно подскача с писклив кикот.
— Наистина, защо не я оставиш, Марти — намеси се и Ума.
Погледнах я през рамо и видях, че тя не се усмихва.
Метнах наградата си през прозореца.
След двайсетина минути подминахме табела, от която видях, че навлизаме в град Ашфорд. Пак на същата табела пишеше, че Ашфорд е побратимен с някакъв град в Германия, чието име така и не успях да произнеса.
— Зловещо, нали? — обадих се аз.
— Не особено — отвърна Ума.
Това пътуване никак не ми беше приятно.
Ума извади карта и обясни на Шобан как да мине през центъра и да излезе в другия край на града. Накъдето и да се обърнехме, се натъквахме на строежи. Автомобилите ту спираха, ту отново потегляха, а пътното платно се стесняваше през стотина-двеста метра, където улиците бяха разкопани.
— Ама че хаос! — възкликнах ар.
— Строят нова железопътна гара за влаковете, които минават под Ламанша. Почти целият район се застроява наново, местят се и пътищата, така че да са съобразени с разположението на гарата.
— Това сигурно е някакъв голям курорт.
— Не — каза Ума.
— Какво тогава му е толкова забележителното на града?
— Абсолютно нищо. Освен че членът на парламента, избран от тук, има дебели връзки.
— О! — възкликнах аз.
Определено ми подейства успокояващо да знам, че навсякъде е едно и също, че политиците навсякъде по света правят, струват, но намират начин да се облажат от баницата.
Тъкмо бяхме стигнали първите табели за отклонението към новата гара, когато Ума каза на Шобан да отбие от главното шосе. Завихме по по-тесен път, целият покрит с кал. Отстрани върху размекнатия банкет на дълга върволица бяха спрели булдозери, кранове и друга тежка строителна техника. Пътят ни отведе — по-точно се сля с огромна изровена строителна площадка, заобиколена от трите страни от високи дървета. Наоколо бяха спрени какви ли не автомобили, както и няколко фургона и дежурните ПТС.