![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
Бъчваря се усмихна.
— Вече смятах да ви го предложа.
— Стори ме се, че трите четвърти от процента не ви се харесаха — рече Риг, все така усмихнат.
— Вие бяхте щедър до безобразие в сравнение с нормалната практика, господине — отвърна Бъчваря. — Сам предложихте консорциума и не виждах защо бижутерите да спечелят цяло състояние, а аз да припечеля криво-ляво с моите три четвърти процент… Които щяха да са доста хубава сумичка, стига да не знаех, че други ще се облажат много повече.
— И аз разбирам от печалби — рече Риг — и за вас няма да ми се свиди никаква част от тях. Само моля тези условия също да бъдат запазени в тайна, както и името на купувача, за да не ми излезе име на наивник. И бъдете сигурен, че своевременно ще открия колко е платил частният купувач и в случай че моят дял е по-малък от две трети от сумата, ще се върна при вас и ако доведа, единствено адвокати, то ще сте извадили късмет.
Риг произнесе всичко толкова весело, че човек можеше и да не забележи, че това е заплаха за кървава мъст. Бъчваря отговори също толкова радостно, но напълно разбра заканата.
В крайна сметка всичко това им отне почти две седмици, през които Риг, Умбо и Самуна опознаха кръчмите, ресторантите, галериите, магазините, парковете, сергиите за книги, библиотеките и другите развлечения, предлагани в О, по-добре, отколкото би им се искало. Но камъкът бе продаден на по-висока цена от грубата оценка на Риг и неговият личен дял възлезе на три кесии.
В последния ден той се прибра от банката на господин Бъчваря с един лъч и дванайсет светлини, една от които бе го помолил на място да обърне в сто и двайсет фена — обменния курс в град О, в който речната валута се обменяше във валута на Народната република.
Освен това разполагаше с два документа, подписани от свидетели. Единият беше кредитно писмо за две кесии, което щеше да представи в една или няколко банки в Ареса Сесамо, в които щяха да бъдат преведени средствата, вероятно без изобщо да минават през О или банката на Бъчваря. Другият документ беше удостоверение за влог в размер на една кесия с три процента лихва, обезпечен с всички лични активи на господин Бъчваря, частично изброени. Вследствие на това Риг беше купил банката и я бе отдал под наем на Бъчваря с възстановяване на инвестициите три процента годишно. Ако той си поискаше обратно някаква част и Бъчваря не можеше да я изплати, този документ му даваше правото без съд да вземе насила какъвто и да е дял или цялата собственост на господин Бъчваря.
Доверието между приятели беше хубаво нещо в деловите отношения, но хубавите и точни законни документи помагаха в поддържането на вярната дружба въпреки дългите отсъствия и далечните разстояния.
А освен това Риг, както и Самуна и Умбо, знаеше, че на връзка, увита около кръста му, са завързани още осемнайсет скъпоценни камъка с неизвестна стойност. Може би не всички те бяха прочути реликви от древното минало. По случайност Риг можеше да е избрал единствения камък в кесията със стойност, по-голяма от един-два разсипа. Но дори и това щеше да е достатъчно да изкупи цял Водопаден брод до шушка, без дори да забележи разходите. Това богатство надхвърляше способностите им да пресмятат. Ако Риг искаше да го похарчи всичкото, той не би знаел откъде да започне. Мислеше си, че можеше да харчи всеки ден по цяло състояние чак до края на живота си и богатството пак нямаше да свърши. Но пък неговото определение за „богатство“ бе претърпяло промяна и сега той беше убеден, че ако наистина се постарае, би могъл да го пропилее цялото. Така казваше Баща му: „Няма богаташ, толкова нещастен, че да му липсват приятели, които жадуват да похарчат богатствата му вместо него“. Но поне досега Самуна и Умбо не се проявяваха като такива приятели. Парите ги плашеха. Да, те продължаваха да се шегуват с Риг и се смееха заедно, но се случваше и да странят от него и изглеждаха учудени и дори благодарни, когато им обърнеше най-обикновено внимание. Разговорите за тази промяна у тях само биха влошили нещата, защото щяха да ги накарат да се чувстват още по-неловко и по-силно да се стремят да му угодят.