![Завръщане на Острова на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/9/zavrshchane-na-ostrova-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Завръщане на Острова на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542717041
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщане на Острова на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
- Не трябваше да тръгваме за Катакомбите, преди да завършат картите - каза Мал и смачка хартията от яд.
- Нямахме избор - рече Карлос. - А и не забравяй, че трябва да намерим талисманите преди родителите ни.
- Моят родител е гущер, затворен под стъклен похлупак - припомни му Мал.
- Може и така да е - отвърна Карлос, - а може и да е лилав дракон, който сее разруха из Камелот.
- Стига сте се карали, още ме боли главата от отровата - каза Иви, която масажираше слепоочията си.
Мал и Карлос се извиниха и четиримата отново се заоглеждаха, търсейки следа от пъргавата кобра.
- Единственото хубаво нещо на Отровното дърво - обади се Иви - бе, че стои на едно място.
- Ето я! - кресна Джей. - Виждам я! Мисля, че е пещера!
Той посочи нещо, което приличаше на купчина камъни между две дюни в далечината. Спусна се от хребета, а приятелите му го последваха.
Застанаха пред камъните, струпани на плътна купчина. Но между два от по-големите зърнаха пролука, която приличаше на отвор на пещера.
- Великолепно, пещера в пещерата - заяви Иви.
- Не съм създал аз този свят - каза Джей. - Идвате ли?
- Чакай малко, трябва да внимаваме - предупреди Мал. - Иви почти се отрови на дървото, а кой знае какво ще направи тази змия.
- Хубаво - рече Джей.
- Да влезем, но да не се делим - предложи Мал. - Става ли?
Другите кимнаха и четиримата влязоха в пещерата. Джей водеше, ботушите му се хлъзгаха по пясъчния под. Той извади фенерчето от джоба си и натисна копчето, но нищо не последва. Почука го и то светна мъждиво, колкото да огрее пътя пред тях. След няколко минути до ушите им стигна странният виещ звук, който бяха чули, щом се озоваха в пустинята.
- Мислите ли, че е възможно кобрата да издава този звук? - прошепна Иви.
- Не знам, но и не държа да разбера - отвърна шепнешком Карлос.
- Това тук е Призрачната пустиня - каза Мал. - Вие какво си мислите, че го издава?
38.
Златната кобра
Не ме е страх от призраци - каза Джей, докато вървяха в мрака, разпръскван от мъждивото фенерче. - Призраците не са кой знае какво.
- Да бе, сигурно много разбираш от призраци - рече Карлос, който се опитваше да пусне запа „Фенер", но батерията на телефона му беше паднала. Нямаше време да го зареди на Острова на изгубените.
- Призраците могат да те стреснат, като разклатят веригите си или като треснат някоя врата, но няма нищо страшно. Те са си на практика въздух -обясни Джей, ослушвайки се за слабото тракане, което бе дочул.
- Защо ми се струва, че някой се опитва да убеди сам себе си в нещо?
- Защото някой много го е страх, но не си го признава - каза Мал, промъкна се зад гърба на Джей и извика в ухото му: - Бау!
Джей подскочи.
- Добре де, може малко да ме е страх. Само истинските мъже признават страховете си.
- О, нима? - засмя се Мал. - На мен ми се струва, че само преди секунда ни убеждаваше как призраците изобщо не са страшни.
- Е, и какво? Призраците са най-големият ми ужас. Ще ми се да можехме вече да си тръгнем оттук - призна Джей.
Воят се усили. Карлос запуши уши, Иви също.
- Може призракът да е глух - предположи Мал. - Иначе защо ще вие толкова силно?
Джей въздъхна.
- Хайде. Да свършваме с тази работа.
Той ускори крачка, но спря, когато стигнаха до едно място, където тунелът се разширяваше. Вятърът свиреше през него, виеше и пищеше.
- Значи не било призрак - каза Джей. - Само вятърът, който духа покрай стените. Сигурно пещерата е като флейта, която свири различни ноти, когато духа вятър.
- Я виж ти, Джей поетът - каза Иви и тримата с Мал и Карлос се опитаха да го последват отвъд мястото.
Само че същата сила, която бе отхвърлила Джей от дървото, сега спря тях.
- Чакай! - извика Мал. - Не можем да минем нататък!
Джей се обърна и зърна тримата си приятели скупчени отпред.
- Ще се видим отвън. Не ме мислете, ще хвана кобрата.
- Добре - съгласи се Мал навъсена. - Така или иначе нямаме друг избор.
- Помни думите на Ин Сид - подсети го Иви.
- Късмет, човече - пожела му Карлос.
Джей им обеща скоро да се видят пак и се обърна към празния тунел. Той водеше дълбоко в земните недра и накрая фенерчето се изтощи окончателно, оставяйки го в пълен мрак. Виещият вятър още звучеше малко страховито, но той си напомни, че в него няма нищо свръхестествено.