Целувката на змията [bg]

Мат й показа кухнята и трапезарията, метал с бели плотове и бял под — всичко с безупречни изчистени линии. Ингрид се отпусна и се запъти към една от затворените врати.

— Какво има тук? — попита тя.

Мат се забърза и притисна с гръб вратата. Поведението му изведнъж се промени. Изглеждаше… разстроен? Изнервен.

— Просто стая, в която събирам разни неща… разхвърляна е.

Ингрид се засмя.

— Вече наистина искам да я видя — подразни го тя, опитвайки се да стигне до дръжката. Той хвана ръката й. Не беше грубо, но беше твърдо хващане. Придърпа я към себе си, докосна лицето й и я целуна. Тя се разтопи, когато усети докосването и дъха му. Целувките му я караха да се чувства по-жива от всякога. Миришеше хубаво, на свежо окосена трева, на океан, на живот.

— Мислих, че няма да имаме тайни — напомни му тя, макар самата тя да криеше много.

— Ще ти покажа, но не днес. Обещавам. Хайде, да се качим горе.

Беше толкова сладък, че Ингрид не можа да сдържи усмивката си. Хвана я за ръка и я поведе към спалнята. На този етап тя не можеше да отрони и думичка, затова се остави да я въведе в стаята, в която светлината проникваше във всеки ъгъл. Там нямаше къде да се скрие. Той се метна на леглото. Вътре имаше малко мебели: ниско и голямо легло на бяла платформа, оранжев стол с формата на „S“, бюро.

Мат се беше облегнал на възглавниците и я наблюдаваше. Мускулестите му ръце бяха зад врата му. Забеляза червен оттенък в кафявите му коси, подчертан от слънцето. Тя стоеше изправена, с ръце, пуснати встрани от тялото й.

— Далеч си — каза той. Изглеждаше по-самоуверен от всякога. Завиждаше му за това. Може би, защото беше на своя територия, в неговата къща, построена с любов и болка. — И ме подлудяваш.

Тя се усмихна. Обичаше го. Наистина. Не можеше да го отрече. Беше луда по Мат. Беше сантиментално, но харесваше малката им игра. Само не беше сигурна, дали е готова да му признае всичко. А това я плашеше повече от самия секс.

Ингрид се стегна.

— Как мога да помогна? — внезапно попита тя с дрезгав глас.

— За начало си свали дрехите — усмихна й се широко.

— Тук ли?

Имаше нещо забавно и вълнуващо в тази ситуация. Чувстваше се като дете. Никога не беше правила подобно нещо, никога не се беше разсъбличала пред някого, с изключение на майка си и сестра си. Вярваше на Мат. И искаше да го направи. Беше си купила и облякла специално бельо за случая и коприненият допир под роклята я караше да се чувства секси, но ръцете й отново се потяха. Прокара ръце по талията и бедрата си, за да ги избърше.

— Хмм. Хубаво е — каза Мат.

— О! — изненада се, не знаеше, че е секси. Пресегна се към страничния цип и го свали.