Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Зеленика размаха оковите пред лицето му.

— Трябва да ги свалим веднага. Калта ще ни предпази за около минута, тогава троловете ще хукнат по петите ни. Трябва да влезем в реката, а с белезници ще се удавим в течението.

Очите на Артемис бяха загубили фокуса си.

— Течението?

— Съвземи се, Артемис — изсъска Зеленика в лицето му. — Помни златото си. Не можеш да го вземеш, ако умреш. Великият Артемис Фоул да припадне при първия признак на проблем. Били сме и в по-лоши ситуации преди. — Не беше съвсем вярно, но Калното създание не можеше да си спомни, нали?

Артемис се овладя. Нямаше време за успокояваща медитация, просто трябваше да потисне емоциите, които изпитваше. Много нездравословно, психологически погледнато, но беше по-добре от това да те смлеят на парчета месо между зъбите на трол.

Той разгледа белезниците. Някаква форма на ултралек пластмасов полимер. Имаше цифрова клавиатура в центъра, поставена така, че този, който носи белезниците, да не може да достигне цифрите.

— Колко числа? — каза той.

— Какво?

— В кода за белезниците. Ти си полицай. Със сигурност знаеш колко числа има в кода за белезниците.

— Три — отвърна Зеленика. — Но има толкова много възможности.

— Възможности, но не вероятности — каза Артемис, дразнещ, дори когато животът му беше в опасност. — Статистически, тридесет и осем процента от хората не си правят труда да променят фабричния код на дигиталните ключалки. Можем само да се надяваме, че феите са също толкова невнимателни.

Зеленика се намръщи.

— Опал е всичко друго, но не и невнимателна.

— Може би. Но двамата й малки привърженици може да не обръщат толкова внимание на детайлите.

Артемис протегна белезниците си към Зеленика.

— Опитай три нули.

И Зеленика го направи, като използваше палеца си. Светлината остана червена.

— Деветки. Три деветки.

Светлината все още беше червена.

Зеленика бързо опита всички десет цифри по три пъти. Никое не даде резултат.

Артемис въздъхна.

— Много добре. Тройни цифри беше прекалено очевидно, предполагам. Няма ли други трицифрени числа, които са в съзнанието на всяка фея? Нещо, което всички феи знаят и не биха забравили?

Зеленика прерови мозъка си.

— Девет, пет, едно. Кодът за границите на Убежище.

— Опитай го.

Зеленика опита. Нямаше успех.

— Девет, пет, осем. Кодът за Атлантида.

Пак нямаше успех.

— Тези числа са прекалено регионални — сопна се Артемис. — Кое е едничкото число, което всеки мъж, жена и дете знае?