Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сълзата на дявола [bg]
Сълзата на дявола [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сълзата на дявола [bg]

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 135
Перейти на страницу:

Лукас се изсмя. После изведнъж стана сериозна:

— Току-що телефонирах по секретната линия. Семейството ви е добре. Има достатъчно хора, които да се грижат за тях.

— Никога не ми е минавало през ума, че някой ще се опита да стори нещо лошо на мен или на семейството ми. Имам предвид, когато реших да разкажа на ФБР за разкритията си в компанията. Предполагах, че ще ме уволнят, но не съм и подозирал, че ще искат да ни убият.

Наистина ли? В аферата с незаконните икономии на материали се разиграваха милиони долари и вероятно бяха замесени десетки служители от частни фирми и висши държавни чиновници. Лукас даже се изненадваше, че Мос е останал жив достатъчно дълго, за да си осигури федерална защита.

— Какво щяхте да правите тази вечер? — попита тя. — Със семейството си?

— Щяхме да ходим в Мол да гледаме фойерверките. Щяхме да разрешим на момичетата да стоят до късно. Това щеше да им хареса повече и от зарята. А вие, агент Лукас, какво бяхте планирали?

Нищо. Нищо не беше предвидила. Пред никого не го беше признала. Бе премисляла няколко възможности — една полицайка от Феърфакс, един пожарникар в Бърк, няколко съседи, един мъж, с когото се беше запознала на една дегустация на вино, друг, когото бе срещнала в тренировъчния център за кучета, когато напразно се опитваше да обучава Жан-Люк. Имаше повече или по-малко близки отношения с всички тези хора и неколцина други. С някои бе обсъждала доста клюки, с други беше изпила доста вино. От време на време спеше с единия от мъжете. Всички я бяха поканили на тържествата си за Нова година. Беше им казала, че отива на някакъв голям купон в Мериленд. Това обаче бе лъжа. Искаше да прекара последната нощ от годината сама. И не щеше никой да го знае — главно защото не можеше да го обясни. По неизвестна причина сега тя погледна Гари Мос, храбър човек, попаднал във вихъра на вашингтонските политически игри, и му призна истината:

— Щях да прекарам вечерта с кучето си пред телевизора.

Той не изрази никакво съчувствие. Само възкликна бодро:

— О, куче ли имате?

— Да. Черен лабрадор. Красива е като фотомодел, но в сертификата за родословие са я обявили за глупава.

— От колко години я имате?

— От две. Подариха ми я в Деня на благодарността.

— Миналата година подарих кученце на момичетата. Половин кило. Мислехме, че е изгоряло в пожара, но оцеля. Какъв филм щяхте да гледате?

— Не знам. Сигурно някаква женска история. Нещо хубаво и вълнуващо, което да ме разплаче.

— Мислех, че агентите на ФБР не плачат.

— Само в работно време. Ще ви държим тук до понеделник, господин Мос. След това ще ви преместят в тайна квартира.

— Уха. Томи Лий Джоунс. „Беглецът“. Не е ли страхотен филм?

— Не съм го гледала.

— Вземете си го някой път.

— Може би ще си го взема. Всичко ще се оправи, Гари. Намирате се на най-сигурното място на света. Никой не може да ви направи нищо тук.

— Стига тези чистачи да престанат да ме плашат до смърт — засмя се той.

Опитваше да си придаде небрежен вид, но Лукас усещаше страха му — сякаш струеше през изпъкналите вени на челото му.

— Ще ви осигурим хубава вечеря.

— Може ли и някоя бира?

— Ако искате, може и цяло кашонче.

— Да, по дяволите!

— Каква марка?

— Ами… „Сам Адамс“ — отвърна той. После попита несигурно: — Бюджетът позволява ли?

— Стига и за мен да остане една.

— Ще ви я запазя студена. След като заловите онзи ненормалник, ще дойдете да си я изпиете.

Той запремята шапката в ръце. За момент на Лукас ѝ се стори, че ще си я сложи, но си даде сметка, че ще изглежда много мелодраматично. Той я хвърли на леглото.

— Ще дойда да ви видя по-късно — успокои го агентката.

— Къде отивате?

— Да взема няколко карти.

— Карти, значи. Е, късмет, агент Лукас.

Тя излезе. Не си пожелаха весела новогодишна нощ.

* * *

Паркър, Кейдж и Лукас излязоха на улицата и тръгнаха в полумрака към Топографския архив, разположен на шест преки от щабквартирата.

Вашингтон е, общо взето, красив град, с много забележителни архитектурни паметници, но в мъгливите зимни вечери може да изглежда доста зловещо. Осигурената с общински средства коледна украса не допринасяше с нищо за по-яркото осветяване на мрачната улица. Небето беше покрито с облаци. Прогнозата бе за снеговалеж. На другия ден хухалите ще искат да се пързалят, помисли Паркър.

Щяха да отрежат храстите в задния двор, както бе обещал на Роби, след което да вземат шейните и един термос с горещо какао и да потеглят на запад, към планината Масанътън.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)