Сълзата на дявола [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг
Лукас се изсмя. После изведнъж стана сериозна:
— Току-що телефонирах по секретната линия. Семейството ви е добре. Има достатъчно хора, които да се грижат за тях.
— Никога не ми е минавало през ума, че някой ще се опита да стори нещо лошо на мен или на семейството ми. Имам предвид, когато реших да разкажа на ФБР за разкритията си в компанията. Предполагах, че ще ме уволнят, но не съм и подозирал, че ще искат да ни убият.
Наистина ли? В аферата с незаконните икономии на материали се разиграваха милиони долари и вероятно бяха замесени десетки служители от частни фирми и висши държавни чиновници. Лукас даже се изненадваше, че Мос е останал жив достатъчно дълго, за да си осигури федерална защита.
— Какво щяхте да правите тази вечер? — попита тя. — Със семейството си?
— Щяхме да ходим в Мол да гледаме фойерверките. Щяхме да разрешим на момичетата да стоят до късно. Това щеше да им хареса повече и от зарята. А вие, агент Лукас, какво бяхте планирали?
Нищо. Нищо не беше предвидила. Пред никого не го беше признала. Бе премисляла няколко възможности — една полицайка от Феърфакс, един пожарникар в Бърк, няколко съседи, един мъж, с когото се беше запознала на една дегустация на вино, друг, когото бе срещнала в тренировъчния център за кучета, когато напразно се опитваше да обучава Жан-Люк. Имаше повече или по-малко близки отношения с всички тези хора и неколцина други. С някои бе обсъждала доста клюки, с други беше изпила доста вино. От време на време спеше с единия от мъжете. Всички я бяха поканили на тържествата си за Нова година. Беше им казала, че отива на някакъв голям купон в Мериленд. Това обаче бе лъжа. Искаше да прекара последната нощ от годината сама. И не щеше никой да го знае — главно защото не можеше да го обясни. По неизвестна причина сега тя погледна Гари Мос, храбър човек, попаднал във вихъра на вашингтонските политически игри, и му призна истината:
— Щях да прекарам вечерта с кучето си пред телевизора.
Той не изрази никакво съчувствие. Само възкликна бодро:
— О, куче ли имате?
— Да. Черен лабрадор. Красива е като фотомодел, но в сертификата за родословие са я обявили за глупава.
— От колко години я имате?
— От две. Подариха ми я в Деня на благодарността.
— Миналата година подарих кученце на момичетата. Половин кило. Мислехме, че е изгоряло в пожара, но оцеля. Какъв филм щяхте да гледате?
— Не знам. Сигурно някаква женска история. Нещо хубаво и вълнуващо, което да ме разплаче.
— Мислех, че агентите на ФБР не плачат.
— Само в работно време. Ще ви държим тук до понеделник, господин Мос. След това ще ви преместят в тайна квартира.
— Уха. Томи Лий Джоунс. „Беглецът“. Не е ли страхотен филм?
— Не съм го гледала.
— Вземете си го някой път.
— Може би ще си го взема. Всичко ще се оправи, Гари. Намирате се на най-сигурното място на света. Никой не може да ви направи нищо тук.
— Стига тези чистачи да престанат да ме плашат до смърт — засмя се той.
Опитваше да си придаде небрежен вид, но Лукас усещаше страха му — сякаш струеше през изпъкналите вени на челото му.
— Ще ви осигурим хубава вечеря.
— Може ли и някоя бира?
— Ако искате, може и цяло кашонче.
— Да, по дяволите!
— Каква марка?
— Ами… „Сам Адамс“ — отвърна той. После попита несигурно: — Бюджетът позволява ли?
— Стига и за мен да остане една.
— Ще ви я запазя студена. След като заловите онзи ненормалник, ще дойдете да си я изпиете.
Той запремята шапката в ръце. За момент на Лукас ѝ се стори, че ще си я сложи, но си даде сметка, че ще изглежда много мелодраматично. Той я хвърли на леглото.
— Ще дойда да ви видя по-късно — успокои го агентката.
— Къде отивате?
— Да взема няколко карти.
— Карти, значи. Е, късмет, агент Лукас.
Тя излезе. Не си пожелаха весела новогодишна нощ.
Паркър, Кейдж и Лукас излязоха на улицата и тръгнаха в полумрака към Топографския архив, разположен на шест преки от щабквартирата.
Вашингтон е, общо взето, красив град, с много забележителни архитектурни паметници, но в мъгливите зимни вечери може да изглежда доста зловещо. Осигурената с общински средства коледна украса не допринасяше с нищо за по-яркото осветяване на мрачната улица. Небето беше покрито с облаци. Прогнозата бе за снеговалеж. На другия ден хухалите ще искат да се пързалят, помисли Паркър.
Щяха да отрежат храстите в задния двор, както бе обещал на Роби, след което да вземат шейните и един термос с горещо какао и да потеглят на запад, към планината Масанътън.