Обречена на теб [bg]

— Няма да се научи да контролира пикочния си мехур, ако не го научиш да си седи в къщичката.

Погледнах бигъла, който спеше в скута ми, свит на кълбо.

— Събуди ме от кошмар. Мисля, че го направи съвсем съзнателно.

Ева замълча за момент.

— Разкажи ми по-подробно.

Разказах ѝ и тя ме изслуша внимателно.

— И преди се опитваше да скочи на кревата, но все не успяваше — завърших. — Много е малък още и леглото му е прекалено високо. Но сега успя да си изтътри дупето догоре и ме събуди.

Чух я как въздъхна дълбоко:

— Сигурно и той не може да спи, като вдигаш толкова шум.

Замълчах за миг, а после се разсмях. Неприятното чувство, останало след кошмара, изчезна като дим на вятъра.

— Изведнъж ужасно ми се прииска да те сложа на коляното си и да те напляскам, ангелчето ми.

Гласът ѝ прозвуча топло и весело:

— Опитай, мили, и ще видиш какво ще стане.

— Много добре знаех какво ще стане. Тя обаче нямаше представа. Все още.

— Да се върнем към съня ти — измърмори Ева. — Казвала съм го и преди, но ще се повторя:

дълбоко съм убедена, че трябва отново да повдигнеш въпроса за Хю пред майка ти. Знам, че ще е болезнено, но мисля, че трябва да го направиш.

— Няма да промени нищо.

— Не можеш да си сигурен.

— Сигурен съм. — Помръднах, за да се наместя, и Лъки изсумтя недоволно. — Не успях да ти го кажа по-рано. Крие е подал молба за развод.

— Какво? Кога?

— Не съм сигурен. Научих го от Айрланд днес. Чух се с Крие след работа, но той говори само за предбрачния им договор; каза, че иска да направи някои допълнителни отстъпки. Не обсъждахме причините, поради които иска да сложи край на брака си.

— Мислиш ли, че го прави, защото е разбрал за Хю?

Въздъхнах, чувствах се благодарен, че мога да говоря с нея за това.

— Сигурно има връзка, иначе би било прекадено голямо съвпадение.

— Леле! — възкликна Ева и се прокашля. — Май започвам истински да обичам втория ти баща.

Не можех да определя какво изпитвам към Крие. Не знаех.

— Като си помисля, че майка ми е разстроена от предстоящия развод… Мога да си го представя, Ева. Виждал съм го и преди.

— Знам, че е така.

— Ужасно ми е неприятно. Мразех да я виждам в това състояние. Болно ми беше да я гледам такава.

— Обичаш я. Така и трябва да бъде.

Обичах и Ева. За това, че не ме съдеше. За безрезервната и отдаденост. Така че се осмелих да кажа:

— Но освен това се радвам. Що за идиот се радва, когато майка му страда?

Настъпи дълго мълчание.

— Тя ти е причинила болка. И все още го прави. Да желаеш да я видиш как страда, е естествен животински инстинкт. Но мисля, че истински те радва фактът, че имаш… защитник. Някой, който да ѝ каже, че онова наистина се е случило и не е приемливо.

Затворих очи. Ако имах защитник, това беше жена ми.

— Искаш ли да дойда при теб? — попита Ева.

За малко да откажа. Обичайната ми процедура след кошмар беше да остана дълго под душа, а след това да се заловя за работа и да забравя за всичко. Така бях свикнал и така се справях. Но съвсем скоро съпругата ми щеше да живее при мен, да споделя живота ми. Имах нужда от това, но не бях напълно подготвен. Трябваше да започна да се приспособявам.