Обречена на теб [bg]

Ева ми се усмихна, когато поех кутията от нея.

— Донесох нещо, с което ще превзема дома ти.

— Превземай го на воля — отвърнах, очарован от палавото пламъче в сивите ѝ очи.

Раул остави сака на пода в хола, после тихо се измъкна и ни остави сами. Проследих Ева с поглед, не можех да откъсна очи от тъмните дънки, които очертаваха извивките на тялото ѝ, и от широката копринена блуза, втъкната в тях. Сложила бе обувки без ток и така беше трийсетина сантиметра по-ниска от мен. Косата ѝ падаше около раменете и ограждаше лицето ѝ, по кое то нямаше никакъв грим.

Хвърли чантата си на креслото, което бе най-близо до вратата. Отиде до масичката за кафе, събу обувките си и плъзни поглед по голите ми гърди и черното копринено долнище на пижама, което бях облякъл.

— Обеща да се държиш прилично, шампионе.

— Мисля, че се държа повече от прилично, като се има предвид, че все още не съм те целунал. — Отидох до масата в трапезарията и оставих кутията. Погледнах в нея и видях цял куп снимки в рамки, увити в хартия, за да не се счупят. — Как мина вечерята?

— Вкусна беше. Ще ми се Татяна да не беше бременна, но според мен това помага на Кари да преосмисля някои неща и да порасне. А това е добре.

Реших, че е по-разумно да ѝ спестя мнението си по въпроса, затова само кимнах.

— Да отворя ли бутилка вино?

Ева озари стаята с усмивката си.

— Би било чудесно.

След малко се върнах в хола и установих, че жена ми е подредила цяла колекция снимки по полицата на камината. Сред тях беше колажът от наши общи снимки, който ѝ бях дал да държи на служебното си бюро. Освен това имаше фотографии на Кари, Моника, Стантън, Виктор и Айрланд. В рамка бепк поставена и една стара снимка, на която аз и баща ми бяхме ни брега на океана. Дадох я на Ева, когато подписвахме нотариалния акт за къщата в Аутър Банкс.

Отпих от чашата си и огледах резултата. В хола нямаше други лични вещи, затова промяната беше… коренна. Освен това рамките бяха покрити с ярка мозайка от огледални парчета, които проблясваха и привличаха погледа.

— Да не би да се събужда ергенското ти чувство за самосъхранение? — подразни ме Ева и взе чашата, която ѝ подадох.

Погледнах я развеселено.

— Твърде късно е да се плаша.

— Сигурен ли си? Защото аз едва сега започвам.

— Време беше.

— Добре тогава. — Жена ми сви рамене и отпи от червеното вино, което бях избрал. — Готова бях да те умилостивя с една свирка, ако започнеш много да нервничиш.

Усетих, че се надървям.

— Сега, като го спомена… май започва да ме избива студена пот…

Една пухкава топка се търкулна изпод масичката за кафе и ме блъсна толкова силно, че разлях вино по ръчно тъкания френски килим под краката ми.

— Какво, по дяволите, беше това?

Топката се разтърси и се превърна в кученце, малко по-голямо от обувката ми. Заклатушка се към мен с несигурна крачка. Преобладаващите му цветове бяха черно и светлокафяво, но коремчето му беше бяло. Имаше огромни уши, клепнали около сладка муцунка, и грееше от радостно вълнение.