Обречена на теб [bg]

— Тя е единствената, която може да го направи.

— Не е съвсем единствената — възрази докторът благо. — Прочетох някои от твоите речи. Много добре знаеш каква е статистиката.

Да, знаех, че всяка четвърта жена е жертва на сексуално насилие. Но, за разлика от Ева, нито една от тях не предизвикваше у мен чувство на съпричастност.

— Давайте по същество, докторе.

— Искам добре да осъзнаеш, че има реална опасност двамата с Ева да се изолирате толкова, че в живота ви да не присъства никой друг. Попитах те дали би ѝ подарил домашен любимец, защото ми се струва невъзможно да го направиш. Това би отнело част от вниманието ѝ — макар и съвсем малка, която иначе би насочила към теб, докато ти съсредоточаваш вниманието си единствено върху нея.

Потропах с пръсти по страничната облегалка на дивана.

— Това е доста обичайно за младоженците.

— Но е необичайно за теб — изтъкна Питърсън и се наведе към мен. — Ева каза ли ти защо ти подарява Лъки?

Поколебах се, предпочитах да запазя това толкова интимно нещо само за себе си.

— Иска да получавам още безрезервна любов.

Доктор Питърсън се усмихна.

— Сигурен съм, че ще ѝ достави огромно удоволствие, ако и отговориш по същия начин. Ева те притискаше много, за да те накара да се разкриеш пред нея и пред мен. Сега, след като вече направи тази първа стъпка, тя би искала да се разкриеш и пред другите. Колкото повече близки хора има край теб, толкова по-щастлива ще се чувства тя. Надява се ти да влезеш в нейния кръг, а не да я измъкнеш от него.

Поех си дълбоко въздух. Колкото и да ми беше неприятно, трябваше да призная, че е прав.

Доктор Питърсън се облегна назад и отново започна да пише нещо на таблета си, което ми даде възможност да осмисля думите му.

Попитах го нещо, което отдавна ми се въртеше в главата:

— Когато ви казах за Хю…

Питърсън веднага насочи вниманието си към мен.

— Да?

— Не изглеждахте особено изненадан.

— И искаш да разбереш причината, така ли? — Погледна ме благо. — Имаше някои признаци. Бих могъл да кажа, че се досетих, но няма да е съвсем вярно.

Усетих, че телефонът вибрира в джоба ми, но не му обърнах внимание, макар да знаех, че само шепа хора могат да се свържат с мен — бях програмирал мобилния си така, че никой да не ме безпокои по време на сеансите с доктор Питърсън.

— Запознах се с Ева малко след преместването ѝ в Ню Йорк — продължи той. — Тогава тя ме попита дали е възможно двама души, станали жертва на сексуален тормоз, да имат пълноценна връзка. Няколко дена по-късно ти ми се обади и ме попита дали имам възможност да те приема отделно, извън съвместните ви сеанси с Ева.

Пулсът ми се учести.

— Тогава още нищо не ѝ бях казал. Направих го доста след като започнахме да идваме при вас.