Обречена на теб [bg]

— Твое е — каза жена ми и се разсмя. — Не е ли очарователен?

Останах без думи. Можех само да наблюдавам как кученцето дойде до краката ми и започна да ближе пръстите ми.

— О, виж, харесва те!

Ева остави чашата си на масата, застана на колене и се протегна да почеше копринената главичка на кученцето.

Огледах се объркано и видях нещо, което не бях забелязал. Сакът, който беше донесъл Раул, имаше мрежа за проветряване от три страни.

— О, боже, само да си видиш физиономията! — Ева се засмя, вдигна кучето и се изправи.

Взе чашата ми и го тикна в ръцете ми.

Хванах извиващата се кожена топка само защото нямах друг избор, а когато кучето започна да лиже лицето ми като лудо, дръпнах глава назад.

— Не мога да гледам куче.

— Разбира се, че можеш.

— Не искам куче.

— Разбира се, че искаш.

— Ева… Не.

Тя взе чашата ми с вино, занесе я до дивана, седна там и подви крака под себе си.

— Така мезонетът няма да ти се струва толкова празен, докато се нанеса при теб.

Вперих поглед в нея.

— Нямам нужда от куче, а от жена си.

— Сега имаш и двете. — Отпи от чашата ми и облиза устни. — Как ще го кръстиш?

— Не мога да гледам куче — повторих.

Ева ме погледна ведро и заяви:

— Това е подарък от съпругата ти за юбилея, затова трябва да го задържиш.

— Какъв юбилей?

— Женени сме от един месец. — Облегна се на дивана и ми хвърли предизвикателен поглед. — Мислех си, че можем да отидем до къщата на плажа и да го отпразнуваме.

Помъчих се да хвана кученцето по-добре.