Обречена на теб [bg]

— Не — отвърна Питърсън мило и се усмихна добронамерено. — Видях снимката ви с Ева.

Останах изненадан.

— Никога не бих предположил, че четете таблоидите.

— Жена ми ги чете. Показа ми снимките, защото според нея сте много романтични. Не мога да не се съглася. И двамата изглеждате много щастливи.

— Наистина сме щастливи.

— Разбираш ли се със семейството на Ева?

Облегнах се назад и отпуснах ръка на страничната облегалка.

Познавам Ричард Стантън от много време, а с Моника се запознах преди няколко години.

Деловите и неофициалните познанства са много по-различни от това да станеш роднина с някого.

Проницателният му коментар ме жегна, но се опитах да отговоря честно:

— Чувствах се малко… неудобно. Нямаше определена причина за това, но го преодолях.

Доктор Питърсън се усмихна по-широко.

— Как успя да се справиш?

— Съсредоточих вниманието си върху Ева.

— Значи си стоял на разстояние от останалите?

— Не повече от обикновено.

Той си записа нещо на таблета.

— Случи ли се нещо друго, откакто се видяхме в четвъртък?

Изкривих устни в кисела усмивка.

— Ева ми подари куче. Още е кутре.

Питърсън вдигна поглед:

— Поздравления.

Свих рамене.

— Ева го намира за много забавно.

— Значи кучето е нейно?

— Не. Донесе всичко, което му е необходимо, и ми го остави в скута.

— Домашният любимец е доста голяма отговорност.

— Кучето ще е добре. Животните умеят да се справят и сами — отвърнах, но тъй като докторът изчакваше търпеливо, продължих: — Вторият ми баща е подал молба за развод.

Питърсън наклони леко глава и ме изгледа с проучващ поглед.

— Само за няколко минути обсъдихме отношенията ти с роднините на Ева, новото куче и разтрогването на брака на родителите ти. Това е огромна промяна за човек, който се стреми всичко в живота му да е подредено.

Просто обобщаваше очевидното, затова замълчах.

— Изглеждаш забележително спокоен, Гидиън. Може би защото отношенията ви с Ева вървят добре?

— Изключително добре.

Съзнавах, че разликата между този сеанс и онзи от миналата седмица е огромна. Тогава бях полудял от паника заради раздялата с Ева; бях ужасен и обезумял от мисълта, че може да ме напусне. Спомнях си тези чувства с тревожна яснота, но ми беше трудно да приема колко бързо се бях… сринал. Сега но можех да разпозная онзи отчаян мъж, в който се бях превърнал; не можех да приема, че той има нещо общо с представата ми за мен самия.

Доктор Питърсън кимна.

— Как би подредил по значимост трите неща, които спомена?

— Зависи какво разбираме под „значимост“.

— Прав си. Кое от тях ти оказа най-голямо въздействие?

— Кучето.

— То има ли си име?

Опитах се да потисна усмивката си.

— Казва се Лъки.

По някаква причина докторът си отбеляза това.

— Би ли купил на Ева домашен любимец?