Обречена на теб [bg]

Айрланд…

— Мислиш ли, че си има любовница? Той започна всичко. Мама казва, че е объркан. Че ще премисли и ще промени решението си, но аз съм сигурна, че няма да го направи. Държи се тика, сякаш решението му е окончателно. Можеш ли да поговориш с него?

Стиснах здраво телефона.

— И какво да му кажа?

„Здрасти, Крие. Съжалявам, че ме изнасилваха, а жена ти не можа да приеме истината. Кофти е, че се развеждате. Няма ли начин да ѝ простиш и да заживеете щастливо до края на дните си?“

Само мисълта, че Крие ще продължи да живее с жена си, все едно нищо не се е случило, ме изпълни с гняв. Някой знаеше. И го беше грижа. Някой също като мен не можеше да живее повече с тази лъжа. Не бих променил това, дори да можех.

Една малка и студена частица от мен се радваше, че е дошъл моментът на разплата. Най-после.

— Трябва да има причина, Гидиън! Не може хора, които преди месец са били лудо влюбени един в друг, изведнъж да решат да се развеждат.

Господи! Потърках врата си, усещах зараждането на ужасно главоболие.

— Може би трябва да отидат на семейна терапия.

Груб, безрадостен смях изгори гърлото ми. Потиснах го. Всичко бе започнало с един психотерапевт. Каква ирония, че точно аз предлагах посещение при друг психотерапевт, който да оправи нещата.

Айрланд подсмръкна:

— Мама каза, че татко ѝ е предложил да го направят, но тя не иска.

Повече не можех да потискам тъжния кикот. Какво щеше да каже доктор Питърсън, ако успее да надникне в главата ѝ? Дали щеше да я съжали? Да изпита отвращение към нея? Или гняв? Най-вероятно нищо нямаше да изпита. С нищо не бях по-различен от всяко друго насилено дете, а майка ми с нищо не беше по-различна от всяка друга слаба, егоцентрична жена.

— Съжалявам, Айрланд.

Съжалявах много повече, отколкото можех да изразя с думи, Какво би си помислила за мен, ако разбере, че вината за развода е изцяло моя? Дали и тя щеше да ме намрази като брат ни Кристофър? Мисълта стегна гърдите ми като менгеме.

Кристофър не ме понасяше, но обичаше Айрланд и много държеше на родителите си. Винаги е било така.

— Говори ли с Кристофър?

— И той е разстроен като мама. Аз се чувствам зле, но те двамата… Никога не съм ги виждала толкова нещастни.

Станах отново, не ме свърташе на едно място. „Какво трябва да направя, Ева? Какво да кажа? Защо не си до мен, когато имам нужда от теб?“

— Баща ти няма любовница — уверих я. Исках да я успокоя, доколкото мога. — Той не е такъв човек.

— Тогава защо е подал молба за развод?

Въздъхнах тежко.

— Защо човек иска да сложи край на брака си? Защото не върви.

— След всичките тези години просто ей така решава, че не е щастлив? И си тръгва?

— Предложил ѝ е да посещават терапевт, но тя е отказала.

— Значи мама е виновна за това, че той изведнъж има проблеми с нея? — Гласът беше на Айрланд, но думите бяха на майки ми.