![Белязана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/5/belyazana-bg-download.jpg)
Белязана [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-09-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белязана [bg]». Краткое содержание книги:
В Нидел генерал Тригора преглеждаше бележките си от отминалите седмици. Напредъкът бе бавен, болезнено бавен. Заповедите й изискваха да проследи пътя на меча и всички онези, които може да са го видели. Това отношение бе увенчано с късмет. Пред себе си имаше описание на търсеното оръжие, предоставено от възрастен търговец, който се бе съгласил да го купи. Всички вероятни свидетели бяха идентифицирани, настоящите им местоположения бяха отбелязани.
Бе изслушала всички нужни истории, които трябваше да изслуша, извлякла цялата истина, която можеше да бъде извлечена. Съществуваше силна вероятност, макар да не бе съвсем сигурно, че Миранда… че целта е притежавала оръжието, когато е напускала магазина, но не и когато бе пристигнала в Нидел и със сигурност не по време на залавянето й.
Именно тук нещата бяха престанали да съвпадат. Църквата. Тригора знаеше, че целта бе посещавала църкви, за да се подслони. Подпалена църква и четири войнишки трупа. Нямаше логика в това. Защо й бе да пали църквата? За да скрие доказателствата? Вероятно, но телата на войниците, хора на Димънт, бяха оставени на открито, след като е могло да бъдат хвърлени сред пламъците. Ако наистина имаше разрушено доказателство, то е било от някакво друго престъпление.
От описанията на целта изглеждаше малко вероятно тя да е в състояние сама да надвие четирима войници. А после и бягството й. Затворническата карета бе подпалена. Отново огън, но този път добре употребен. Без да се смята изискването момичето и мечът да бъдат намерени, бягството ясно показваше, че тя не работи сама. Не, тук бе замесена и някаква друга ръка.
Взирайки се към събраната информация, Телоран съзря решение. Всичко това изглеждаше познато. Имаше специфичен оттенък… последователност, към която бе станала чувствителна. Знаеше, че наемният убиец е бил изпратен за меча и вероятно го е задържал за себе си. Това не представляваше мистерия. Мистерията се криеше в местоположението му, а отговорът на този въпрос бе дирила от десетилетия.
Не разполагаше с време. Нуждаеше се от напредък и то бързо. Нещо като крачка напред. Докладите за бягството криеха догадки. Конете липсваха. Броните липсваха. Бе имало плячкосване. Нищо нечувано, с изключение на разрушаването на черната карета. Това бе отмъщение. Само една група диреше оръжия, брони и мъст. Подронието. Тригора се изправи и отиде при изчакващите я Елити.
— По конете, мъже. Отправяме се на изток! — нареди тя.
Първите слънчеви лъчи сепнаха двете пътнички. Бяха почти измръзнали, останали непокрити изцяло единствено благодарение на близостта си до гъстоклонест бор. Високи преспи белота обграждаха дървото и покриваха долната част от телата им. Миранда успя да раздвижи вцепенените си крайници и да се изтърколи от Мин. Дори и след като бе излекувана, тя бе изгубила прекалено много кръв, за да оцелее сама през студената нощ. Със сигурност щеше да умре, ако не беше тялото на Миранда, изпълнило ролята на импровизирано одеяло. Животинката се изправи на крака и издиша мощна струя огън. Тутакси топлата кръв се стрелна през снагата й, вливайки нов живот в замръзналите мускули. Втора блъв й върна силата.
Краткотрайните пламъци на Мин не помогнаха на Миранда да стопли вледенените си пръсти. Девойката струпа единствените налични подпалки, зелени клонки, отчупени от мощния вятър. Част от снега бе сметен настрана, разкривайки удобно място за огнище, но Миранда знаеше, че няма голям шанс да запали огън. Не разполагаше с нищо подходящо, а прясното дърво щеше да се запали бавно. Студът я бе лишил почти изцяло от ловкостта й — усещаше, че ако скоро не си възвърне чувствеността на краката, никога нямаше да го стори. Погледна умоляващо към Мин.
— Огън. Моля те, разбери ме, Мин. Трябва ми огън! — рече тя.
Дракончето я погледна невинно.
— Ето, пипни. Топлината не се връща у мен толкова бързо, както при теб.
Малкото създание се отдръпна от леденото докосване и прониза с поглед крайника. Плъзна поглед към лицето на Миранда, сетне отново погледна към ръката й. Когато за пореден път погледна към лика на девойката, в очите на младото същество имаше разбиране.
— Да, да, много ми е студено, трябва ми огън! — примоли се отново Миранда.
Гърдите на Мин се издуха, подготвяйки се да изстреля трети огнен стълб право в Миранда. Девойката бързо се отдръпна.