![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
Едва затворил входната врата, и телефонът иззвъня. Първата му мисъл бе, че последното, което имаше желание да направи, бе да записва съобщенията на някого от приятелите на Били — а още по-лошо бе някой да го сметне за приятел на Били — но след това се сети, че на телефона в кухнята се отбелязваше от кой номер е повикването и на петото позвъняване видя, че се е изписал номерът на Маги. Обади се.
— Ало — каза той.
— Забеляза ли нещо? — попита Торсен. Той не бе от хората, които си губят времето с празни приказки. Джеф се надяваше, единствено заради Карин, че това не се отнася за интимния им живот.
— Нищо. — Не, това не бе съвсем така. — Една жена с немска овчарка мина покрай нас и аз за малко не излязох от кожата си. Иначе нищо, което да ни е от полза.
Торсен се изсмя.
— Май трябва да поспиш. Ще ти се обадя утре, след като премислим нещата отново.
— Става.
Първо — душ. Водата в банята бе гореща и струята на душа бе силна и приятна, затова той остана дълго. Когато усети, че започва да става хладка, кожата му бе набъбнала.
Отпусна се на твърдия матрак и подложи длани под бузата си. На всеки няколко минути далечният рев на самолетен двигател му напомняше, че не си е у дома, както и гъргоренето на старите тръби, и звуците на града, с които не бе свикнал. В този град никога ли нямаше и минута тишина?
Горещият душ би трябвало да го успокои и да му помогне да заспи по-лесно. Май трябваше да се накисне във ваната, вместо да взима душ.
По дяволите. Наметна халат и влезе бос в хола на Били. В барчето откри колекция от ликьори и коняци, каквато не бе виждал никога през живота си, някои от които му бяха съвършено непознати. На един от рафтовете видя бутилка „Четири рози“, неотворена, сложена до осемнайсетгодишен „Макалън“ и преполовен „Глендронах“ с цвят на шери.
Разчупи печата на бутилката и си сипа четири пръста във висока водна чаша, а след това го изгълта на един дъх. Острото уиски прогори пътя си надолу към стомаха му и го накара да се почувства доста по-добре.
Не беше чак толкова зле.
Глава 11
Следи
Слънчевата светлина искреше по плътния лед, покрил езерото Калхун.
При целия този студ, нямаше как да не е дебел. Всяка зима се случваше някой глупак да се опита да мине по леда прекалено рано и обикновено умираше от хипотермия преди — винаги ставаше въпрос за мъж; това не бе сред глупостите, на които жените бяха способни — да го извадят и затоплят.
На север беше още по-зле. Всяка година един или повече глупаци се опитваше да си прекара колата, преди ледът да се е втвърдил достатъчно, и потъваше с всички такъми.
По езерото бяха накацали поне десетина къщички от лед и димът, който се виеше от повечето, показваше, че дори в студен работен ден като днешния имаше луди, които са намерили време, за да висят край някоя дупка в леда и да чакат сигнал, че рибата кълве.
Е, добре че поне нещо кълвеше пуснатата стръв, защото снощните усилия се оказаха напразни.
Тори се опита да не обръща внимание на малкия пистолет в джоба си. Навремето се научи да използва огнестрелни оръжия единствено за да достави удоволствие на баща си — а на него не бе лесно да му се угоди — в никакъв случай за свое собствено. Пушката бе едно инертно парче метал, нямаше нищо общо с меча, който се превръщаше в продължение на ръката и в част от ума ти.
А освен това оставаше и фактът, че макар и доста добър стрелец с пушка, дори от голямо разстояние, с пистолетите бе почти безнадежден.
Но какво можеше да направи? Едно е да пообиколиш наоколо, препасал сабя през нощта, в очакване от близкото сенчесто петно да се появи враг, но през деня оръжието му щеше да се набива на очи, а пък пистолета нямаше кой да го види. Беше глупаво, но имаше чувството, че всички, с които се разминава, забелязват, че има пистолет в джоба.
Когато зад него писна сирена, той едва успя да се сдържи да не скочи. Профуча полицейски патрул, със запалени сигнални лампи, и се насочи покрай езерото към парка „Сейнт Луис“, където очевидно бе възникнал някакъв проблем.
Маги го погледна с разбиране.
— Всичко е наред — каза му тя. — И аз се чувствам така.
Наистина се държеше глупаво. Кога е бил последният път, когато някой от познатите му бе спиран за проверка? По дяволите, дори когато онази тъпа продавачка в Таргет бе забравила да мине през касата компактдиска на „Индиго гърлс“, който той бе платил, когато алармата се включи и целият магазин гръмна, единственото, което се случи, бе, че ченгето на входа го спря и извади бележката от джоба му.