Пурпурно небе [bg]

Едно време можеше да ходи повече и по-бързо от всичките си познати, при това, без да полага особено усилие, но това време бе отдавна отминало.

Когато Тори бе направил вече половин обиколка на езерото, Джеф бе успял да намали наполовина разстоянието помежду им. Вече се потеше под палтото, а потта му замръзваше. Задължително трябваше да вземе горещ душ, щом се върнеше в апартамента на Били. Трябваше да се сети да сложи хавлиената си кърпа на радиатора. Мисълта за топлата пухкава кърпа му се стори почти еротична.

По асфалта зад него задраскаха нокти.

Точно така! Пръстите му бяха почти замръзнали на спусъка и предпазителя; едва успя да ги раздвижи, за да…

Извъртя се назад и се озова срещу красиво русо момиче в анцуг, което дори не проявяваше елементарното приличие да се задъха, докато настигаше с равномерна крачка немската си овчарка; подмина го небрежно и се усмихна в знак на извинение за притеснението.

Анцугът й бе плътно прилепнал по тялото, а приятно закръглените бедра — дрехата подчертаваше красивите извивки на краката — бяха стегнати.

Доста хора се поддържаха в добра форма.

Джеф забърза отново, за да скъси разстоянието. Трябва да се движиш достатъчно бързо, когато се налага, дори и сърцето ти да е готово да изхвръкне. Същото бе и когато отидеш на лов, както правеха Джеф и баща му. Няма начин да надбягаш сърна, а си бе пълна глупост да опитваш, но ако искаш да я настигнеш, трябва да я следваш, докато и тя напредва, не докъдето на теб ти хрумне. Когато се получеше, беше наистина чудесно. Когато не ставаше, изпитваше завист към тези, избрали си наблюдателен пост на някое дърво, качили се на него, замръзнали хубаво, но дочакали сърната да спре под скривалището им, убедена, че вече се е спасила от врага, тръгнал по петите й — който и да е враг.

Разбира се, единственият път, когато Джеф пренебрегна съвета на баща си и реши да ловува от скривалище на дърво, беше останал на мястото си неподвижен и премръзнал, проклинайки се многократно, че не е на земята, за да следи сърните пеша, а когато повали първия си огромен елен, установи, че никога не бе вкусвал по-апетитно месо.

Тори му бе казал, че обиколката на езерото Калхун е шест километра, но на Джеф му се стори значително по-дълга. Според часовника на Джеф цялата обиколка им бе отнела малко повече от час бърз ход.

Това бе един безкраен, студен и много отегчителен час… а цялата работа бе да си непрекъснато нащрек — налагаше се — и да очакваш опасността да те връхлети във всеки един момент.

Тори забави крачка, когато стигнаха до алеята, по която бяха дошли, за да започнат обиколката, а Джеф се изравни с него. Тори изчака да премине кола и попита приглушено, използвайки шума на двигателя й.

— Нищо?

— Не.

— По дяволите.

— На мен ли ми казваш?

Джеф последва приятеля си към апартамента на Маги, заобиколи няколко пресечки и се завъртя, за да се върне в жилището на Били.