Адвокат за милиони [bg]

Фин погледна Девън окуражително. Беше си свършил добре работата и беше горд. Затова очакваше в отговор да види благодарност в очите на клиента си. За негова изненада обаче по лицето му се четеше смесица от страх и объркване. Девън се обърна към него и леко се наведе. Фин предположи, че иска да му прошепне нещо, и се наведе към него.

Девън го удари силно в лицето.

Фин си беше издал брадичката напред, за да чуе какво ще му каже доверителят му. В резултат на което ударът дойде абсолютно неочаквано за него. Той изгуби равновесие и падна върху стола зад него, като го обърна. Просна се на пода и едва не си разби главата в парапета, който отделяше предната част на съдебната зала от банките за присъстващите.

В залата настъпи тишина, последвана от суматоха и смут. Съдебните пристави затичаха към Девън с палки в ръцете. Той залегна и се опита да предпази главата си. Не му беше лесно с оковани ръце и крака. Приставите се нахвърлиха върху му и започнаха да го налагат.

— Добре, добре, добре! — извика Девън, докато се пазеше от удари. Беше безполезно обаче, Фин видя как няколко здрави удара се стовариха върху ръцете и гърба му. После четирима пристави го вдигнаха и го изнесоха набързо от залата.

Врявата продължи само няколко секунди и стихна така внезапно, както беше започнала, Фин се изправи и потърка брадичката си. Погледна съдията, но не знаеше какво да каже. Кели се окопити по-бързо от него:

— Ваша чест, щатът възразява срещу пускане под парична гаранция в какъвто и да било размер.

Фин не можеше да не види самодоволната й усмивка.

— Господин съдия — започна той, но не знаеше как да продължи, — бих искал да посоча…

— Спестете ми го, господин Фин — прекъсна го Плат. — Искането за освобождаване под гаранция се отхвърля.

— Но, ваша чест — протестира адвокатът.

— Достатъчно, господин Фин! — Не помнеше преди Плат да е повишавал тон. — Ако господин Мали иска да бъде пуснат под гаранция, ще трябва да дойде, да се извини и да ми покаже, че докато е на свобода, ще се държи като цивилизован човек. Но дори и в този случай ще трябва да си помисля дали да му разреша да излезе от затвора под каквато и да било гаранция. До тогава ще остане зад решетките!

Фин потри брадичката си отново. Усещаше, че тя се подува. Съдията го гледаше и чакаше той да отговори нещо. Фин беше единственият нападнат, но въпреки това съдията беше еднакво сърдит и на него, и на Девън. Фин не беше изненадан. Сред съдиите, прокурорите, полицаите и голяма част от обществото битуваше схващането, че адвокатите заслужават същите присъди като престъпниците, които защитават в съда. В интерес на истината той не беше много сигурен дали не са прави.

Той погледна Плат и преглътна тежко.

— Да, ваша чест — отвърна. — Благодаря ви, ваша чест.