Дъщерите на Костотрошача [bg]

Бетани остави пръчиците си за хранене в кутията с тънки спагети, скръсти ръце и се облегна назад, съвсем наясно какво всъщност иска да каже майка й.

Преди пътуването си до Ню Йорк за фотосесията за корицата на каталога на „Ют Нейшън“, Бетани съвсем искрено се бе съмнявала в интереса си към кариера пред обектива на фотоапарата. Всичките й пет фотосесии преди тази в Ню Йорк бяха жежки и досадни занимания, които я караха да се чувства по-скоро като парче месо, отколкото като почетен гост.

Обаче снимките в Ню Йорк й разкриха съвсем нова страна на бизнеса. Там се държаха с нея като с кралска особа още от мига, в който тя, Селин и Пати стъпиха в приемната на „Ют Нейшън“, като се започне от огромния букет цветя и от Хенри, масажиста, който я посрещна.

На всяка стъпка в сградата по петите я следваше асистентка, чиято единствена задача беше да се грижи за удобството й, независимо дали това означаваше да опразни стаята от неизброимите суетящи се край нея служители, за да може Бетани да остане за малко самичка, или пък да й донесе безалкохолно.

Отседнаха в много луксозен апартамент в „Уолдорф“ и си поръчваха каквото си поискат направо в стаята, а през седмицата бяха гледали четири постановки на Бродуей, включително „Цар лъв“ и „Мис Порочна“.

Естествено, Бетани беше достатъчно умна, за да не се подлъже по тези бляскави подробности, колкото и приятни да бяха. За пръв път, откакто се помнеше, Бетани се възприемаше не като дъщеря на Селин в непрестанна борба за надмощие, нито дори като равна на майка си личност, която се бори за мястото си в една непрестанно променяща се среда, а като самата тя, като нещо различно от Селин.

Тя, а не Селин, беше фокусът на всеобщото внимание, и с изключение на няколко пристъпа на безсилие Селин беше принудена да се отдръпне назад и да си държи устата затворена.

За пръв път мнението на майка й нямаше почти никакво значение. Гримът и прическата на Бетани, дрехите й, храната й и дори начинът, по който говореше — нищо не зависеше от майка й и това стана ясно още от първия ден. Селин и Пати бяха добре дошли да гледат. Без да се обаждат.

Отначало Бетани се чувстваше неудобно, но после изпитваше облекчение и в края на седмицата толкова започна да й харесва да се справя в тази среда без зоркото око на майка си, че започна да крои планове как да се върне.

— Ти си само на шестнайсет, за бога! — сряза я майка й. — Не допускай цялото това внимание да ти завърти главата.

— Аз съм такава, каквато винаги си искала да бъда, майко. Не аз избрах този живот. Станах такава заради теб. И тази моя същност, както и агентът ми впрочем, ми подсказват, че е много по-добре да замина за Ню Йорк. Чакат ме още две корици и цяла поредица по-незначителни фотосесии, но не мога да летя до Ню Йорк всеки уикенд за снимки.

— Казаха, че ще успеят да се справят и без теб? Защо толкова настояваш? Не може да става и дума за местене в Ню Йорк! Предстои ми сватба!