Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Заеми се с „Меркюри“.
Зачетоха се мълчаливо.
Фийлд попадна на друга статия за Лу Хуан. Имаше негова снимка непосредствено над друга — на новия ирански шах със сина му. За разлика от тази на иранеца обаче, фотографията на Лу бе тъмна и неясна. Статията отразяваше „поредното дарение на изтъкнатия общественик“, Фийлд се ядоса. Дарението беше за сиропиталището „Сестри на милосърдието“ и го правел, защото обичал децата и искал да осигури на сирачетата онова, което той не бил получил. Журналистката явно се възхищаваше от богатството и влиятелността на Лу. Фийлд смяташе да не се задълбочава в съдържанието, когато попадна на заключителните думи: „Аз съм китаец! — казал Лу. — Винаги си водя подробно счетоводство. Имам записки за всичко. Пазя ги на най-сигурното място — у дома. Винаги знам кой ми е длъжен! И кой вече е платил!“
Фийлд погледна за миг Капризи, но продължи да преглежда вестниците. В съзнанието му се оформяше подозрение, но не достатъчно ясно, за да го изкаже.
19.
Работеха търпеливо и мълчаливо, а времето летеше. Всеки път, когато вдигнеше глава, Фийлд установяваше, че е станало по-късно, отколкото си е мислел. Очакваше на Капризи да му омръзне, но американецът не спираше да чете и да си води записки. Чен седеше до него и преглеждаше китайските вестници.
Накрая на Фийлд му оставаше „Журнал дьо Шанхай“, а на Капризи — „Шанхай Таймс“. Фийлд не се чувстваше уверен във френския си, който бе изучавал като дете, но трябваше да опита. Отвори първия том подвързани вестници.
— Цигара? — попита Капризи и той кимна.
Тримата излязоха да пушат на входа на библиотеката.
— Би трябвало да е отразено, нали? — попита Фийлд. — Не е възможно престъпността толкова да е излязла от контрол, че убийството на жена да мине незабелязано.
Капризи всмукна продължително от цигарата си.
— Ще е отразено само ако е имало убийство.
— Подиграваш ли ми се?
— Не, идеята ти беше добра.
Американецът погледна Чен, който се съгласи, че не губят нищо, ако опитат.
— Ако беше престъпник, щеше ли да си водиш записки за всичко? — попита Фийлд.
Колегите му го изгледаха озадачено.
— Щеше ли да си водиш отчет за подкупите, пратките с наркотици и всичко, в което си замесен?
— Какъв отчет?
— Отчет на плащанията. Например „дадох толкова и толкова на френската полиция, в този и този ден пристигнаха еди-колко си наркотици от Индия или островите, разпределих ги там и там…“
Двамата му събеседници още го гледаха с недоумение.
— Престъпният бизнес е като всеки друг.
— Така е — съгласи се Капризи.
— Едрите риби сигурно си водят някакво счетоводство… особено тук, където всички са такива педанти.
— Счетоводител ли искаш да станеш? — попита Капризи.
— В известен смисъл вече съм бил.
— В какъв смисъл?
— Водех счетоводството на баща си.
Капризи изсумтя:
— Да не смяташ да обвиниш Лу, че укрива данъци?
Фийлд се усмихна:
— В бележника на Лена е записано, че плащанията са във ведомост номер две.
— Да.
— Преди малко попаднах на едно интервю с Лу. Хвали се, че си води записки за всичко и винаги знае кой му дължи пари.
— Тоест…
— Явно води отчетност за всички пратки и така нататък. Сигурно си записва кого е подкупвал и с колко. Лена вероятно е видяла тези записки.
— Искаш да кажеш, че ги държи някъде в дома си?
— В интервюто казва, че ги държи у дома. Сигурно не е удобно да ги пази в сейф, защото постоянно се налага да записва нещо, а и кой ще тръгне да му ги краде? Французите не представляват заплаха, а домът му е като крепост. Охранява се по-строго от банка. Единствените, които имат достъп, са жените му.
Капризи и Чен мълчаха.
— Ако се занимава главно с престъпна дейност, тези записки ще предоставят улики.
— Както сам спомена, Фийлд, той живее в Концесията.
— Да, но представете си, че се доберем до тях. Представете си, че има политическа воля за изправянето му на съд. Няма да е много трудно да го изобличим.
— Откъде знаеш, че има политическа воля?
Фийлд реши да не спори повече, но Капризи вече обмисляше идеята.
— Говори с Маклауд — каза американецът. — Остава обаче един основен въпрос. Как ще се доберем до тях?