Господарят на дъжда [bg]

Спряха срещу съветското консулство, прекосиха улицата под лекия дъждец и се приближиха до високата телена ограда. Сградата изглеждаше пуста.

Наблизо имаше две магазинчета — за подправки и железария. Между тях тясно стълбище водеше в редакцията на „Нов шанхайски живот“.

Минаха по коридор с купчини списания покрай едната стена и влязоха в малко помещение с пет-шест бюра. В един ъгъл седяха две машинописки и тракаха на клавишите.

Всички се втренчиха в тях. Двама мъже прекъснаха оживения си спор зад една остъклена дървена преграда, Фийлд веднага позна Бородин. Беше висок, слаб мъж със строго лице и къса черна коса.

— Мога ли да ви помогна? — попита той с лек американски акцент.

Фийлд се приближи и му показа служебната си карта:

— Ричард Фийлд, С1. Колегите ми, детективи Капризи и Чен са от Криминалния отдел.

Бородин бе висок колкото Фийлд, но по-слаб. Приличаше малко на Грейнджър. Носеше елегантен скъп костюм и лъскави обувки, но грубите му черти му придаваха враждебен и подозрителен вид.

— Тук не е извършвано престъпление. Ние сме редакция на законно списание, което се опитва да противостои на пропагандата на вашите вестници срещу съветската власт.

— Не се съмнявам.

— Ако не напуснете веднага, ще подам дипломатическа нота.

— Не знаех, че това място е под дипломатическа защита.

— Ако обичате…

— Господин Бородин, чуйте ме.

Руснакът замълча.

— Ваша сънародничка беше убита. Имаме причини да смятаме, че на няколко пъти е идвала тук.

Бородин се отдръпна и им направи място да минат зад преградата. Гледаше ги все така с подозрение. Хилавият мъж с кръгли очилца и вид на интелектуалец, който седеше зад бюрото, се изправи и се ръкува с полицаите, но без да се представи. Беше като двойник на Сергей. Покрай стените тук също бяха наредени купчини списания, освен зад бюрото на редактора, където висяха портрети на съветски лидери. Фийлд видя Сталин, Каменев, Зиновиев, Ленин, но не и Троцки.

— Помните ли Лена Орлова? — попита англичанинът.

Редакторът погледна плахо Бородин, който явно щеше да говори от името на двамата. Фийлд вече разбираше защо Грейнджър толкова ненавижда този така наречен революционер.

— Орлова ли?

— Средна на ръст, руса, хубавичка — намеси се Капризи.

— От Казан — добави Фийлд.

Бородин вдигна рамене:

— Може да е била на някое заседание.

— Само на едно ли?

— Имаме доста посетители. Много хора не приемат начина, по който вашите вестници и списания представят Съветска Русия.

— Значи е идвала веднъж.

— Да.

— А Наташа Медведева?