Господарят на дъжда [bg]

Жената до него се усмихна. Приличаше на Пенелъпи Доналдсън, но беше по-едра и по-пълна, с по-добродушно лице. Имаше буйна черна коса, беше си сложила крещящо червило и яркочервена рокля. Бе жизнерадостна и — съдейки по златната гривна на ръката й — богата жена. Фийлд се почуди кое беше русото момиче в хотел „Катей“.

— Късмет — пожела му Грейнджър и понижи глас, когато Маклауд се появи в края на трибуните. — И внимавай за янкито.

Фийлд се върна на игрището. Кимна на шотландеца, когато се разминаваха, но другият мъж се направи, че не го вижда. Тревата беше ниска, почвата — твърда.

Белфастецът подхвърли топката на един от съотборниците си и Фийлд се затича към тях. Още никой от противниците им не се беше показал.

— Дейвид — обясни ирландецът на друг съотборник, — това е Фийлд, новото ни крило.

Хвърли му тежката кожена топка, Фийлд я хвана и я ритна високо.

Затичаха се по игрището, като си я подаваха, Фийлд скоро се изпоти. Радваше се, че фланелката на бели и черни ивици е памучна. Срещна погледа на ирландеца и се оправда:

— Много време прекарах на кораба и отдавна не съм тренирал.

— Кога пристигна?

— Преди три месеца.

— В сравнение в нас си в дяволски добра форма. Ще разчитаме на теб да тичаш.

Неколцина от противниците се появиха, между тях беше и Капризи. Приближи се, връзвайки шортите си.

— Готов ли си, Фийлд? — попита тихо.

— Надявам се. — Той се подвоуми и добави шепнешком: — Резултатите от отпечатъците са готови. Получили са се тази сутрин, не знам дали е случайно. Бяха в кутията ми за входяща поща. Според Елис при тези от спалнята няма съвпадения. Още работи с онези от хола, но сега поне имаме с какво да сравняваме, ако хванем заподозрян.