![Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/7/gospodaryat-na-dzhda-bg-download.jpg)
Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
Бородин отново вдигна рамене, сякаш името не му беше познато.
— Не може да не я помните — настоя Капризи. — Висока, тъмнокоса, много красива.
— Тук има много красиви рускини, господин полицай.
— Забелязахме вече — отбеляза Фийлд и Бородин го изгледа мрачно. — Познавате ли Сергей Станиславович?
Бородин поклати глава. Фийлд се обърна към редактора:
— А вие?
— Присъствам на всички заседания — побърза да каже Бородин.
— Преди няколко дни бяхте на юг.
— Мога да говоря от името на персонала.
— Значи не познавате Станиславович?
— Не.
— Сигурно водите списък кой посещава заседанията ви. Имена, адреси…
— Разбира се, че не — възкликна възмутено Бородин. — Ако искате да тормозите онези, които не одобряват злостната ви пропаганда…
— Добре — прекъсна го Капризи. — Ясно.
— Станиславович, Медведева и Орлова са от Казан — продължи Фийлд. — Посещавали са ваши заседания и въпреки това твърдят, че не се познават добре. Станиславович твърди, че не е познавал никоя от жените в Русия.
— Вие в Лондон всичко ли знаете?
— Не, но…
— Ние в Москва също не можем да знаем всичко.
— Емигрантите често се събират — намеси се Чен с тих глас. — Тези хора са били близки и вие също ги познавате.
Бородин се втренчи заплашително в китаеца.
Капризи се изправи. Нямаше смисъл да си губят времето.
— Благодаря, че ни отделихте от времето си, господин Бородин.
Когато излязоха на дъжда, американецът изсъска:
— Проклет град! — Извади цигарите си и погледна към консулството. — Никой няма да ни съдейства.
Фийлд нищо не каза. Снимката на Наташа Медведева, прегърнала сестра си и баща си пред родния й дом, се беше запечатала в съзнанието му. Той добре си спомняше любовта, която личеше в израженията им — може би защото това изглеждаше толкова далеч от отношенията в неговото семейство. Просто не можеше да повярва, че жената на снимката може да се свърже с хора като онези в редакцията, от която излизаха.
Когато се качиха в колата, Фийлд се облегна на прозореца и затвори очи. Спомни си лицата на родителите си, коленичили в църквата в някоя неделна утрин. Изпита дълбоко, болезнено съжаление, че животът им не се е развил другояче. Вярно, не бяха лоши хора, а само несъвършени човешки създания, заслепени от своите стремежи: баща му се бе срамувал от начина, по който изкарваше прехраната си, и от социалното си положение и искаше все повече и повече; майка му очакваше нещо в замяна на любовта, за която бе жертвала бъдещето си.
За момент Фийлд запази спокойствие, но гневът към баща му скоро се върна. Отчаяните стремежи не бяха бреме, наложено от други, а въпрос на личен избор. Майка му никога не бе поискала нещо, тя просто чакаше някакъв израз на любов, защото без нея животът й нямаше смисъл?
Човек сам определя стремежите си. Ако Албърт Дейвид Фийлд бе обуздал амбициите си и бе изисквал по-малко от семейството си, всички щяха да са щастливи.
Преди да се отърси от тези мисли, Фийлд мразеше баща си с предишната страст.
В Шанхай, както и в Европа, ръгби обикновено се играеше през зимата. Фийлд не се беше замислял за това, докато не влезе в съблекалнята на полицейския колеж. Докато обуваше черните шорти и дебелите си вълнени чорапи, той си спомни думите на Капризи, че мачът е нещо като изпитание за издръжливостта на двата конкурентни отдела на полицията. Предишната година един едър италианец беше припаднал заради жегата.
Фийлд не познаваше поне половината мъже в стаята и предположи, че повечето не са полицаи. Той се запозна с един набит ирландец от Белфаст, който се оказа от управата на хотел „Катей“, навярно приятел на Грейнджър.
Младежът завърза обувките си, влезе в банята и си наля вода от каната в ъгъла. Изми си ръцете и се погледна в огледалото. Беше доволен, че се е подстригал предната седмица. Хубавото лице пред него изглеждаше непроменено, макар че се чувстваше състарен с няколко години.
Чудеше се какво си мисли Наташа, когато посещава заседанията на Бородин. При болшевиките той най-много мразеше фанатиците и твърдата им убеденост в собствената им правота.
Излязоха на игрището и той видя Грейнджър на третия ред, с шапка и тъмнокафяв тънък шлифер. Началникът му кимна да се приближи.
— Каролайн, това е едно от новите ми момчета. — Грейнджър се изправи и вдигна шапката си. — Фийлд, запознай се със съпругата ми.