![Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/7/gospodaryat-na-dzhda-bg-download.jpg)
Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Добро утро — поздрави, когато Фийлд се качи в новия му жълто-сив шевролет.
Имаше меки кожени седалки и полирана орехова облицовка. Когато се наведе да извади едно камъче, забило се в дупка на подметката му, младият мъж забеляза колко скъпи дрехи носи началникът му.
Когато минаваха по „Бънд“, покрай хонконгско-шанхайската банка, Грейнджър извади малка бутилка уиски от барчето, вградено в преградата зад шофьора. Фийлд отказа.
Минаха по Гардън Бридж, водата под стоманената конструкция гъмжеше от лодки. Мъглата се беше вдигнала, но още бе горещо, облачно и задушно.
При съветското консулство шофьорът изсвири силно на една друга кола, след това навлязоха в тесните улички около пазара на Хонкю. Тук надписите бяха на японски, макар че европеец не би забелязал разликата.
Фийлд никога не беше идвал в участъка на Хонкю — сградата бе претъпкана, но добре организирана. Полицаите бяха предимно японци и китайци и всички прекратиха разговорите си при влизането на Грейнджър.
Инструктажът премина като онзи, на който Фийлд бе присъствал предния ден, и нямаше въпроси. След това пиха саке с японеца, представляващ Специалния отдел в участъка. Грейнджър говори още за Бородин, сипеше обиди по негов адрес и беснееше, че дипломатическият имунитет на руснака му позволява да изпрати децата си в американския колеж и да има любовници в няколко апартамента из целия град.
На връщане с колата Грейнджър отбеляза:
— Чарлс ми каза, че снощи е имало неприятности в „Маджестик“.
— Беше случайно.
— Слушай, не прави повече глупости — усмихна се началникът. — Не можем да си позволим да пострадаш преди мача този следобед.
Фийлд съвсем беше забравил за това.
— Вие не играете ли вече? — попита.
— Не.
— Но сте играли?
— Можех да вляза в националния отбор на Ирландия. — Грейнджър понижи глас. — Ако не беше тази война.
— Световната или…
— Войната за независимост. Ирландската война. Въстанието, както го наричате в Англия. Сега ставам само за треньор…
— Бяхте ли приятели с Майкъл Колинс?
Началникът го изгледа изпитателно:
— Да.
— Как се озовахте тук, ако сте се били против англичаните?
— Отидох в Ню Йорк за оръжие, после срещнах едно момиче.
— Жена ви ли?
Грейнджър се усмихна:
— Не.
— Говори се, че комисарят щял да се пенсионира.
— След месец.
— Мислите ли…
— Ако Маклауд заеме мястото му, с нас е свършено.
— Градският съвет, изглежда, е на ваша страна.
— Не бъди толкова сигурен.
Колата спря пред хотел „Катей“ и Грейнджър погледна изпитателно Фийлд:
— Имам среща.
— Ще сляза с вас.
— Шофьорът може…
— Не, няма нужда. С Капризи се разбрахме да се срещнем в библиотеката.
Грейнджър присви очи и той добави:
— Нищо особено.
Слязоха и Грейнджър оправи костюма си. Фийлд се почуди кога ще е готов неговият.
— Не подценявай Маклауд — предупреди го началникът, докато палеше цигара. — Не се движи сред висшите кръгове, но умее да убеждава. Сигурен съм, че вече е говорил с теб…
— Да.
— Полицаите не са мисионери. До гуша ми е дошло от поученията му.
— Изглежда убеден в онова, което говори.
— Така ли мислиш? Да не си се хванал на въдицата му?
— Не, просто ми се стори, че искрено вярва в онова, което казва.
Грейнджър се оживи. Хвърли цигарата на земята, стъпка я и разпалено заговори:
— Не харесвам Маклауд. Ако стане комисар, това ще е катастрофа за полицията, за града и за мен лично. Ще бъдем изправени пред открита конфронтация, при която не можем да спечелим. Замисли се. Огледай се. Да се правят опити за ограничаване на влиянието на Лу в Селището? Абсурд. — Той размаха пръст. — Това е Китай. Трябва да приемем, че за навлизане на цивилизацията в тази страна е нужно повече време, отколкото ни се иска. Дотегнало ми е да ме карат да се чувствам като престъпник, задето не споделям нечии консервативни виждания. Време е да си избереш приятели.
Фийлд си спомни срещата с Лу, неудобството и гнева, които бе изпитал.
— Лоялността е едно от малкото ми качества.
— Това ми харесва Фийлд. — Грейнджър постави ръка на рамото му. — Ти си добър и способен младеж, убеден съм в това. — Обърна се към хотела. — Всички сме в една игра.