Господарят на дъжда [bg]

Маклауд въздъхна. Отпи глътка вода и каза:

— Добре, дайте предимство на случая, но да знаете, че имаме прекалено много работа.

— Може да има връзка с Лу. Може би е изпуснал нервите си.

Шотландецът се замисли:

— Добре, потърсете няколко дни, да видим какво ще излезе. Фийлд, имаш ли минутка?

Фийлд влезе в кабинета на началника. Маклауд затвори вратата и на лицето му веднага се появи усмивка. Младият мъж седна срещу него.

— Как е? Ричард, нали?

— Да.

— Справяш се доста добре за новак.

— Е, не знам…

— Самоуверен си и това ми харесва.

Фийлд не се сещаше какво да каже.

— Според Капризи си надежден.

— Това…

— Той умее да преценява хората — прекъсна го Маклауд, като избягваше да го поглежда в очите. — Навремето се занимавах с обучение на млади полицаи. Беше преди да постъпя в Криминалния.

— Доста по-безинтересно е.

— Да. — Маклауд се загледа зад Фийлд, сякаш виждаше през него. — Знам, че има чудесни преподаватели, но не съм сигурен… — Началникът кихна и издуха носа си. — Не съм сигурен, че подготвят новобранците за съществените неща, ако ме разбираш правилно.

— Мисля, че да — излъга Фийлд.

— Ти си способен младеж. От добро семейство и така нататък.

Фийлд не беше сигурен, че се очаква да отговори нещо.

— Искам да знаеш какво става тук, за да си подготвен.

— Да, сър.

— С Грейнджър невинаги се разбираме, но сме колеги и може би не е добре да говоря така, но мисля, че е важно… Чувствам се задължен да споделя разбиранията си с надежден човек като теб.

Фийлд кимна.

— Грейнджър приема Лу за даденост и смята, че трябва да се отнасяме разумно към него, тоест да го приемаме, дори да правим компромиси. Всеки има право на мнение. Аз обаче смятам Лу Хуан за зло, което трябва да бъде изкоренено. Докато той действа безнаказано, нямаме шанс да се справим с престъпността. — Маклауд го погледна. — Лу има дълги пипала.

— Да.

— Пуснал ги е дори в тази сграда.

— Капризи ми каза.

— Обясни ли ти?

— Да.

— Сигурно не е лесно да разбереш.

— Мисля, че вече разбирам.

— Добре.

Маклауд нервно подръпна златното си кръстче. Явно не се сещаше какво друго да каже. Отново напомни на Фийлд за баща му — макар че му внушаваше уважение.

— Добре — повтори началникът. — Струва ми се, че поне на теория си разпределен към моя отдел. Затова реших да си изясним нещата.