Господарят на дъжда [bg]

Фийлд излезе, пресече улицата и мина покрай сградата на митницата.

Момичето в хотела сигурно бе от любовниците на Грейнджър.

Фийлд се нуждаеше от пари, но в хонконгско-шанхайската банка имаше много хора. Таванът на главния салон бе с пищни витражи. Покрай стените бяха наредени статуи в древноримски стил. Три от тях носеха надписи: „Сапиенция“, „Фидес“ и „Пруденция“ — мъдрост, доверие и предпазливост.

Отляво мъже и жени се бутаха пред две големи черни дъски. Върху едната бяха написани цените на ценните книжа при затварянето на борсата на Уолстрийт. На водещо място бяха „Бодуин Локъмотив“ и „Ридинг“. Малки плюсове показваха, че акциите на двете фирми са имали леко покачване през деня. На другата бяха представени цените на шанхайската фондова борса. До всяка от дъските стоеше по един служител, който изтриваше цифрите и записваше нови стойности, диктувани им от друг колега в дъното на помещението.

Фийлд погледна часовника си. За срещата с Капризи и Чен в Централната библиотека беше рано.

Редът му наближаваше. Дребен китаец, чиято глава едва се показваше над гишето, спореше с касиерката. Фийлд заразглежда таблото с валутните курсовете, закачено зад решетката на гишетата.

Когато обслужваха човека пред него, младежът взе бележка и я попълни за теглене на трийсет шанхайски долара. Отново погледна таблото с курсовете и се опита да изчисли заплатата си в британски лири.

Щом му дойде редът, Фийлд се усмихна на чиновничката и й подаде бележката.

— Дайте ми и извлечение от сметката, моля.

Момичето взе формуляра, стана и отиде при шкафовете покрай стената зад решетката. Провери номера и се скри в някаква стаичка.

Върна се с бежова делова книга и прокара пръст по редовете, после взе листче, написа му сумата, която имаше на сметка, и му го подаде. Започна да брои парите за тегленето. Фийлд погледна числото на листчето.

— Сигурна ли сте, че това е моята сметка?

Тя погледна ведомостта.

— Господин Фийлд, нали?

— Да.

Тя кимна.

— Имало ли е постъпления?

Тя провери:

— Днес има две вноски. По двеста долара.

— Две вноски?

— Да.

— И двете са по двеста долара, така ли?

— Да.

— Общо четиристотин?

— Да.

Тя го изгледа, сякаш беше най-глупавият човек, когото виждаше.

— Първата… трябва да е заплатата ми. Какъв е източникът?

— Превод от полицейското управление.

— Добре. А втората вноска…

— В брой.

— Пари в брой?

— Да, внесени на ваше име.