Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се, аз…
— Предишният ни посланик в Румъния направи само една погрешна стъпка и взаимоотношенията ни със страната се разпаднаха. Трябваха ни цели три години, за да можем отново да почукаме на вратата. Президентът сигурно е просто полудял, за да допусне пак да вдигнем всичко във въздуха.
Аз да го вдигна във въздуха има предвид.
— Ще се наложи да ви превърнем в експерт само за секунди. Не разполагаме с много време. — Той й подаде цял куп папки. — Можете да започнете, като прочетете тези доклади:
— Ще им посветя цялата сутрин.
— Не. След тридесет минути започва курсът ви по румънски. Целият курс на обучение обикновено продължава с месеци, но аз имам заповед да ускоря максимално подготовката ви.
Дните се сляха в едно, времето загуби реалните си очертания, а сгъстената програма, която трябваше да следва, напълно изтощи Мери. Всяка сутрин тя преглеждаше със Стикли всекидневните доклади от румънския сектор.
— Аз ще чета каблограмите, които ще ни изпращате — осведоми я Стикли. — Те ще бъдат жълти, ако трябва да се предприемат някакви действия, и бели, ако са само за информация. Копия от каблограмите ви ще отиват в Държавния департамент по отбраната, ЦРУ, Информационната служба на САЩ, Министерството на финансите и още дузина други министерства. Един от първите проблеми, с които се очаква да се заемете, е освобождаването на американците, задържани в румънските затвори. Искаме незабавно да бъдат пуснати.
— Какви са обвиненията срещу тях?
— Шпионаж, търговия с наркотици, кражби — всичко, в което на румънците им е хрумнало да ги обвинят. Мери се учуди как, по дяволите, човек може да постигне отмяна на обвинения в шпионаж. Ще намеря някакъв начин.
— Добре — твърдо каза тя.
— Запомнете — Румъния е една от най-независимите страни зад желязната завеса. Трябва да ги подтикваме да поддържат политиката си на необвързаност.
Точно така.
— Ще ви дам една папка с документи — каза Стикли. — Не я изпускайте от ръцете си. Предназначена е само за вашите очи. Трябва да я прочетете и осмислите, след което да ми я върнете утре сутринта. Някакви въпроси?
— Не, сър.
Той подаде на Мери дебел кафяв плик, запечатан с червена лента.
— Моля, подпишете се, че сте го получили.
Тя се подписа.
Докато пътуваше обратно към хотела, Мери притискаше плика към себе си и се чувстваше като действащо лице от филм за Джеймс Бонд.
Децата бяха облечени и я очакваха.
О, Господи!, спомни си Мери. Бях им обещала да ги заведа на китайски ресторант и на кино.
— Приятелчета, има промяна в програмата. Ще излезем някоя друга вечер. Днес ще останем в апартамента и ще си поръчаме вечеря в стаята. Имам спешна работа.
— Разбира се, мамо.
— Добре.
Ако им бях отказала преди смъртта на Едуард, те щяха да се разпищят като полудели, помисли си Мери. Но им се наложи да пораснат. Всички трябваше да пораснем.
— Ще ви се реванширам за това — каза тя и ги прегърна и двамата.
Материалът, който й бе дал Джеймс Стикли, беше просто невероятен. Няма нищо чудно, че иска незабавно да му го върна, помисли си Мери. Папката съдържаше подробна информация за всички по-важни румънски държавни служители — от президента до министъра на търговията. Имаше пълно описание на сексуалните им наклонности, финансовото им състояние, приятелите им, личните им особености и предразсъдъци. Министърът на търговията например спеше и с любовницата, и с шофьора си, а жена му пък имаше любовна връзка с камериерката си.
Мери не заспа до посред нощ, опитвайки се да запомни слабостите и имената на хората, с които щеше да си има работа. Чудя се дали ще мога да ги погледна спокойно, когато се изправя лице в лице с тях?
На сутринта тя върна секретните документи.
— Добре, сега вече знаете всичко, което трябва да знаете за румънските лидери — каза Стикли.
— Следователно доста — промърмори Мери.
— Запомнете обаче още нещо. Вероятно и румънците знаят вече всичко, което трябва да се знае за вас.
— Това няма да ги отведе много далеч — каза Мери.