Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Контролът на вредителите в крайна сметка води до еволюция на устойчивостта на самите вредители, макар че това не е чак такъв проблем с Bt културите, колкото с пестицидите. Последното поколение Bt култури включва сложни допълнителни черти, които гарантират, че насекомите много по-бавно ще развият устойчивост срещу Bt протеина. Така че пътят на иновацията, започнал от откриването на бактериална болест по копринените буби преди повече от век, е довел до драстично намаляване на загубите в полезните култури, до намаляване на използването на пестициди и до ограничаване на щетите в природата. Повечето култури вече са толерантни и срещу хербициди, така че могат да се комбинират с ефективен контрол на бурените, без да се прибягва до увреждащата почвата практика на изораване. Някои са модифицирани да бъдат устойчиви на гъбични заболявания или на суша. Други сами фиксират азот от въздуха с помощта на бактерия, а това води до голямо увеличаване на добивите. Други са модифицирани така, че да намалят метаболитните загуби при т.нар. С3 растения (сред които са пшеницата, оризът, соята и картофите, но не и царевицата), при които кислородът се включва в механизма на фотосинтеза и се получават отпадъчни продукти. Първото тютюнево растение с подобна модификация даде с 40 процента по-висок добив и цъфна седмица по-рано при полевите изпитания, публикувани през 2019 г.
Генно редактиране с CRISPR
Много полезните научни открития почти винаги – смехотворно често – са придружени от ожесточени спорове чия е заслугата. Това е особено вярно за историята на CRISPR, генетична техника, която беше представена пред света през 2012 г. и която обещава чудесни резултати в земеделието и медицината. В този случай спорът е още по-разгорещен заради факта, че противопоставя два велики американски университета на двата бряга на страната. От едната страна е Калифорнийският университет в Бъркли, където работела Дженифър Дудна в сътрудничество с Еманюел Шарпентие, френски професор, който наскоро се премести от Виена в Умеа в Швеция, и докторанта му Мартин Инек. От другата е Масачузетският технологичен институт, където работели Фън Джан и колегите му Лъ Цун и Фей Ан Ран. Двете групи осъществили изключително важни пробиви горе-долу по едно и също време. Отначало повечето награди били за групата на Дудна, но групата на Джан повела ожесточена съдебна битка за патенти и я спечелила.
Но вероятно нито един от тези огромни американски университети с големите им бюджети и луксозни лаборатории не заслужава чак толкова големи заслуги, за каквито претендира. Те трябва да бъдат дадени на двама почти неизвестни микробиолози, работещи по практични, но не и модни въпроси относно бактериите. Единият бил в университетска лаборатория и се трудел върху проблем, занимаващ солната индустрия, а другият работел за индустриална компания за производство на храни. Пътят от любопитното биохимическо откритие до изобретяването на технология както винаги е дълъг и оплетен. В този случай той не е от учените към индустрията, а обратно, поне отчасти.
Близо до град Аликанте в Испания има едно голямо, розово езеро, украсено с още по-розови фламинго. Известно като Торевиеха, това езеро с площ 1400 хектара е под морското равнище и се използва от три века за производство на сол. През юни в езерото се влива морска вода. През лятото тя се изпарява, солта кристализира по дъното на езерото, изгребва се със специални машини, пречиства се и се продава – по 700 000 тона на година. Розовият цвят идва от соленолюбиви микроорганизми като бактерии и археи. С тях се хранят розови скариди, а те пък са в менюто на розовото фламинго.
Не е изненадващо, че катедрата по микробиология на местния университет се възползвала от този ресурс, за да проучи соленолюбивите розови микроорганизми. Един от археите, Haloferax mediterranei, е описан за пръв път в Аликанте. Вероятно можело да бъде използван за биотехнологии на особено солени места. Роденият наблизо Франсиско Мохика защитил докторат там през 1993 г., като изучавал гените на това същество. Забелязал нещо доста странно. В част от генома му била скрита една отличителна поредица от едни и същи трийсет букви, които се повтаряли отново и отново, като между всеки две повторения имало поредица от 35-39 букви, които винаги били различни. Повтарящите се участъци често били палиндроми – текстът бил един и същ, като се гледа от ляво надясно и обратното. Мохика се заел с друг сходен соленолюбив микроорганизъм и открил горе-долу същия модел, макар и с различна поредица. Открил го в още двайсет различни микроорганизми, както бактерии, така и археи. Един японски учен бил забелязал същия модел в бактерии, но не развил работата си.