Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
През годините станаха известни няколко случая, в които шегаджии оставят в галериите за модерно изкуство различни предмети, около които започват да се тълпят любители на модерния арт и да примират от възхищение. Това чудесно илюстрира пълната безсъдържателност на художествените вкусове на нашето време. Може би обаче няма по-точна оценка за стойността на модерното изкуство от тази, която дават многобройни чистачи на изложбените зали по цял свят. С възхитителна вещина и отдаденост на работата си, те многократно са захвърляли скъпи произведения на изкуството в кошовете за боклук, където им е мястото. Сред най-видните представители на това „изкуство“ в наши дни са хора като Деймиън Хърст, Густав Мецгер, Трейси Емин и италианското дуо Сара Голдшмид и Елеонора Киара. Те са получили критична оценка от чистачите, която е плод на много повече разбиране от това на неуверените новобогаташи, харчещи милиони долари за неща, които чистачите изхвърлят на боклука.
Можем да решим да оставим без внимание тези ненужни драсканици, като поредния финансиран от правителството срам за нашето време, и да гледаме отвъд тези неща, към това, което си струва. В крайна сметка, никой не би съдил страна като Америка заради поведението на некомпетентните служители в автомобилната ѝ администрация, които дремят по бюрата си и изкарват разочарованията си на нещастните им клиенти. Може би не бива да съдим времето си според работата на правителствените служители, които плетат легенди за купища ненужни картони, сякаш наистина са артистични достижения. Дори и така обаче откриваме все по-малко работи, които биха могли дори бегло да се сравняват с миналото. В книгата си „От зората до декадентството“, опустошителна критика на модерната „народна“ култура, Жак Барзун (Jacques Barzun, From Dawn to Decadence) заключава: „Целият принос на двайсети век, всичко, което е сътворил, е доразвиване чрез АНАЛИЗ или критика чрез имитации и пародии“. Работата на Барзун намира отклик сред днешните поколения, защото до голяма степен съдържа една депресираща истина. След като човек преодолее присъщата си склонност да вярва в неизбежността на прогреса, не може да избяга от заключението, че като култура и изтънченост, нашите поколения отстъпват на предишните. По същия начин поданиците на Диоклециан преживявали от инфлационното му харчене и опиянени от варварските спектакли в Колизеума, не биха могли да се сравняват с великите римляни от епохата на Цезар, които е трябвало да печелят своите ауреуси със смислена, усърдна работа.
Шеста глава.
Информационната система на капитализма
Причината за вълните на безработицата не е капитализмът, а правителствата, които забраняват на предприемчивостта да създава добри пари.
Фридрих Хайек
Основната функция на парите, като средство за размяна, е нещото, което позволява на икономическите дейци да планират и пресмятат. Когато икономическото производство се издига над съвсем примитивните мащаби, за индивидите става все по-трудно да вземат производствени, потребителски и търговски решения, без да имат постоянна референтна рамка, с чиято помощ да съпоставят стойностите на различни предмети една спрямо друга. Това свойство – на разчетна единица, е третата функция на парите, след тази на средство за размяна и средство за запазване на стойност. За да разберем значението на свойството за една икономическа система, трябва да постъпим, както мъдрите хора постъпват винаги, когато искат да разберат икономически проблеми – обръщат се към трудовете на покойните икономисти от австрийската школа.
Може да се твърди, че „Използването на знанието в обществото“ на Фридрих Хайек е една от най-важните икономически статии, писани някога. За разлика от теоретичните, безполезни и езотерични академични икономически изследвания, които никой не чете, единайсетте страници на тази статия продължават да се четат масово и днес, 70 години след като е публикувана и е оказала трайно влияние върху живота и бизнеса на много хора по света. Най-важна е ролята ѝ за създаването на една от най-значимите страници в интернет и най-голям единен корпус на знанието, събиран някога в човешката история. Джими Уейлс, основателят на „Уикипедия“, заявява, че идеята за създаването ѝ му е дошла, след като е прочел статията на Хайек и неговото обяснение за знанието.
Според Хайек, обратно на популярното и елементарно разбиране на въпроса, проблемът на икономиката не е просто разпределянето на ресурси и продукти, а разпределянето им при използване на знание, което не е дадено изцяло на никой отделен индивид или институция. Икономическото знание за условията за производство, за относителното наличие или изобилие на факторите на производството, за предпочитанията на индивидите, не е обективно познание, което може да бъде напълно известно на когото и да било. По-скоро познанието за икономическите условия по самата си природа е разпръснато и се намира при хората, загрижени за своите конкретни решения. Всеки човешки ум е погълнат от изучаването и проумяването на икономическата информация, която се отнася до него. Високоинтелигентни и работливи индивиди изучават с десетилетия икономическите реалности в своите индустрии, за да достигнат позиции, които им дават възможност да влияят върху производствените процеси на една-единствена стока. Немислимо е решенията, които вземат толкова много хора непрекъснато, да бъдат заменени от натрупване на информацията само в един отделен ум, който да извършва изчисленията вместо тях. Няма и нужда от подобно безумно преследване на идеята да се централизира цялото познание в ръцете на отделен индивид или група, които да решават всичко.