Другият [bg]

Той се пресегна за книгата, посочена от госпожа Левел, но му хрумна нещо и се обърна:

— Разкажете ми какво си спомняте.

— За този човек ли? Ами… нищо особено. След речта на автора сума народ се струпа в магазина за сувенири, а моите клиенти никакви ги нямаше. Сещате се защо, нали?

Ралф поклати глава и си наложи да прояви търпение. Беше попаднал на нещо и си мислеше… надяваше се — че е, каквото очаква.

— Не искаха да си загубят реда на опашката за автографи, пък и си имаха четиво, с което да си запълнят времето, докато чакат — новата книга от господин Коубън, разбира се. Обаче трима господа благоволиха да влязат при мен и единият — беше доста шишкав — си купи новия роман на Лиза Гарднър. Другите двама само зяпаха. После някаква жена надникна през вратата, каза им, че е готова, и тримата излязоха. Сигурно да изчакат Коубън да им подпише книгите.

— Споменахте, че единият — висок мъж, — проявил интерес към книгата за окръг Флинт.

— Така беше, обаче мисля, че се заинтересува най-вече от историята на Канинг. Май спомена, че предците му са оттам, така ли беше?

— Не знам, вие ми кажете.

— Почти съм сигурна, че го спомена. Взе книгата, но я върна на полицата, като видя цената — седемдесет и девет долара и деветдесет и девет цента.

„Бум! Ето го онова, което предчувствах!“ — каза си Ралф и попита:

— Оттогава друг клиент интересувал ли се е от същата книга? Мисълта ми е дали друг я е разглеждал.

— Точно тази ли? Шегувате се!

Той пристъпи до рафта, застана на пръсти и взе обемистия том, обвит с полиетилен, като го притискаше между дланите си, без да го докосва с пръсти. На първата корица имаше тонирана в сепия фотография на някогашно траурно шествие. Шестима каубои с вехти шапки и с револвери, прибрани в кобурите, внасяха в гробище дъсчен ковчег. Свещеникът (също с револвер в кобура), стиснал Библия в ръце, ги чакаше до прясно изкопан гроб.