Другият [bg]

15.

Ресторант „Камината“ наистина беше отворен за обяд, затова Ралф отиде първо там. На смяна бяха двама от персонала, обслужвал клиентите в деня на убийството на малкия Питърсън: салонната управителка и късо подстриганият сервитьор, изглеждащ, сякаш наскоро е навършил възрастта, когато ще му е разрешено да си купува бира. Управителката не можа да помогне на Ралф („Онази вечер тук беше истинска лудница, детектив!“), а сервитьорът първо каза, че има бегъл спомен за голямата група преподаватели, но когато Ралф му показа снимка на Тери от миналогодишния албум на гимназията във Флинт Сити, взе да увърта: да, „комай“ си спомнял човек, който изглеждал така, но не можел да се закълне, че е същият от снимката. Дори не бил сигурен, че този тип е вечерял с учителите:

— Ами… може само да съм му сервирал порция пикантни крилца на бара.

Надеждите на Ралф бяха попарени.

И в „Шератон“ отначало не му провървя. Оказа се, че Мейтланд и Уилям Куейд са се настанили в стая 644 във вторник вечерта и управителят на хотела му показа квитанцията, но подписът беше на Куейд, който беше платил с кредитна карта. Ралф научи още, че след напускането на Мейтланд и Куейд стая 644 е била заета всяка вечер и е била почиствана всяка сутрин.

— Освен това предлагаме екстра — подготвяне на леглата за сън — добави управителят, с което окончателно срина надеждите му. — Това означава, че през повечето дни стаята е била почиствана по два пъти.

Добави, че не възразява детектив Андерсън да изгледа записите от охранителните камери, и Ралф се въздържа да изтъкне, че вече са разрешили същото на Алек Пели. (Тъй като не беше от местната полиция, трябваше да си държи езика зад зъбите и да избере дипломатичния подход.) Видеозаписите бяха цветни и с отлично качество — никакви купени на старо или евтини камери за „Шератон“ в Кап Сити. Ралф видя човек, който приличаше на Тери, във фоайето и в магазина за подаръци, във фитнеса на хотела и на опашката за автографи пред балната зала. Кадрите от фоайето и от магазина за подаръци не бяха съвсем ясни, но нямаше никакво съмнение (не би го изрекъл, но си го помисли), че човекът във фитнеса и онзи, чакащ за автограф, е един и същ — някогашният треньор на Дерек.