И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
Скоро ще си тръгна. Дойдох за малко, потопих ръка в този космос. Ще се върна в моите земи объркан, изненадан, преполовен. Подобно нещо съм усещал, когато от село дойдох в града, и от мен стана нещо средно. Нещо, което вече не е за село, но и за града не става. Така и ще си отида оттук — като ония момичета, които само за една нощ са преспали при могъщи и богати любовници и на сутринта са се оказали пак там, където до вчера са били…
Не зная дали спомените винаги обогатяват. В много случаи те разкриват бедност…
Докторът отваря странична врата — излизаме под светлината на още лампи. Това е корт… червен корт, на който той и племенниците му играят тенис… Отстрани седалки, столове, масички, барче. И си представям гостите му, нещо повече, представям си красивата му дъщеря, като играе, а ти, гостенинът, седиш на пейката под чадъра, пиеш си разхладителното, подледено плодово сокче и гледаш…
Не свършва още разходката ми с доктора. Което ме учудва, той не ме пита за България. Знае ли за нея нещо, не знае ли. Отварям на няколко пъти дума. В България, казвам, ние също имаме много хубави кортове! Докторът отминава моята родолюбива информация, и ме отвежда до… своите конюшни… Преди нас е минал пак Сикх, пак е запалил лампите. И сега, на смесената им с луната светлина виждам десетина-петнадесет коня…
— За езда — казва докторът… — Хубава стока… Ако имахме повече време, щяхме да пояздим…
Винаги бързам като пале. Ала, като няма с какво друго да покажа, че и аз съм човек, как да не бързам.
— Като дете много яздех…
— А сега защо не яздите?…
Не отговарям на този въпрос.
Оттук започват вече другите имоти на доктора, където може да се яздят коне, да се правят дълги разходки и уикенди, в далечината се виждат гори, но аз повече не гледам и не питам…
Видях, каквото видях, усетих, каквото усетих, почувствах се, каквото се почувствах…
Голямата къща на доктора вече спи. Вече е полунощ. В домовете на богатите и времето не е същото. Никой не ме изпраща, освен доктор Маруах, и Сикх.
На двора, под светлината на луната, се разделяме.
Докторът ми стиска ръката, пожелава ми приятно прекарване в Америка и кой знае защо, на раздяла казва:
— Всички хора по земята са еднакви… Когато пожелаете, тия врати са винаги отворени…
Дали тоя човек наистина чете мисли…
VII
След ден трябва да напусна Лос Анжелос. А не ми се мърда оттук… Този град има своя магия, макар че е така с всички американски градове. Те дотолкова не си приличат един с друг, че трудно можеш да, ги объркаш. Освен с това, че държат човека до себе си, завладяват го, и ако той не е прекалено традиционен, правят го свой. За американците е непозната нашата балканска, да не говорим за българската привързаност към къщата, към родното място, към дръвчето, край което си израсъл, или кладенчето, от което си пил вода. Един американец, който през живота си не е сменил три къщи и три града поне, не е американец. Бизнесът го насочва към едно място, старостта си прокарва другаде. Поради което американците непрекъснато се местят от един квартал в друг, после от един град в друг, а твърде често и от един щат в друг. Америка непрекъснато сменя жилището си, непрекъснато се движи… Не зная това само достойнство ли е?
Докато съм в Лос Анжелос, си мисля, че ако съм американец, никога няма да напусна този град… Докато стигна до Сан Франциско, Вашингтон или Ню Йорк, когато ще помисля същото…
Лос Анжелос е огромен град. Както всички големи американски градове, той има своя билдингова част, в която на мене поне ми беше студено. Ходих из нея, гледах нагоре, чувствах се едно нищо долу, стиснат от високите, отвесни стени на тесните улици. И все имах чувството, че както си вървя, някой от високото да хвърли една тресчица, тя толкова ще се засили, че като падне върху главата ми, от мене ще остане само едно мокро петно, което минаващите чиновници ще изтрият за половин час с обувките си…
Банки, банки, банки… Нищо повече, от банки… И тук, и във Филаделфия, и в Чикаго. Те движат цялата душа на Америка. Купуват, продават, дават заеми, предлагат кредити, ипотекират, отлагат плащания, моите думи не стигат, а и световете ми не стигат, за да кажа колко много работи върши една банка. Трябва ти къща, банката ти я купува. Искаш да я продадеш и да си купиш нова, банката ти намира новата и ти продава старата. Разликата в цената те превръща в неин длъжник… Не зная колко са американците, които не са длъжници на банките… Дотрябва ти кола, банката е насреща, поиска ти се нова, банката пак… Земя искаш да купиш — ето я банката, предлага ти и земята… В Америка всички вземат заеми и кредити. Купуват каквото им трябва, гонят модата, изпреварват я, във всичко това и над всичко това стои банката!