И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
Американските момичета, освен че нямат сенки под очите, нямат най-често и грим. Доколкото се вглеждах в ръцете им — видях, че те не слагат и маникюр. Когато една жена много работи или просто работи, маникюрът едва ли е най-удобното нещо за ръцете и… Още повече, когато критериите за женска красота съвсем не свършват там, където започва агресивната европейска козметика. Здравият, спокойният живот се усеща, или по-скоро трябва да се усеща, във всичко у американеца. Затова и средната продължителност на живота там е над 75 години.
А смъртността ври децата — най-ниската в света!
Ще ме извини моят домакин — индиецът, загдето още малко време ще го оставя да си поглади брадата и да си поприказва със своите племенници, преди да сме седнали на трапезата, нагласена по индийската традиция, за да кажа още малко за външния вид на американците, нещо, което толкова силно ме впечатли още в първия час на пристигането ми. Това са зъбите на американския поданик. Вглеждах се умишлено и упорито навсякъде, където това беше възможно, стига да не припомня на Америка, че съм приятел на Ганьо… На всички американци зъбите са като на най-известните киноартисти, които познаваме, ако не от другаде, от снимките. Гледам и не намирам с подръчната ми пропагандна информация никакви обяснения на тоя изумяващ медицински факт. Тия хора, още детето преди да се роди ли, му слагат изкуствени зъби, и как става това? Мълча и гледам, гледам и мълча. Ала и най-бетонираният шоп да е на мое място, и той повече няма да издържи и ще се попита: той ли нещо не е в ред, или тука има нещо, което по никакъв начин не ще да се побере в шапката му… Стигна се дотам, че само зъби, бели, равни, чисти, подредени, с шублер мерени, строени като образцово парадно поделение, бяха в очите ми. Това, дето го приказвам сега, може да не ви се вярва, може да ви се струва преувеличение, ала то и на мене не ми се вярваше. Дори и сега, няколко месеца след като съм се върнал, все си мисля, че такива хора не съм срещал, така ми се е сторило…
Един ден, срам не срам, престраших се, попитах жената, която ме придружаваше. Тя ме гледаше не по-малко учудена…
— Това ли — казва тя — ви направи най-силно впечатление в Америка?… — И се учудва на мен точно толкова, колкото и аз на тия съвършени протези, които виждам, където и да се обърна. — Ами грижата за зъбите си е грижа за здравето — казва тя. И аз, ха да й отвърна, че това у нас го знаят и кравегледачките, но премълчавам… — То — тя мисли още — може би се дължи на многото сокове, от всякакви плодове и зеленчуци, които пием тук. И сигурно още се дължи на храната…
Не ме задоволява доникъде нейният отговор. Никакво обяснение не ми дава той. Даже съм убеден, че ме лъже, че прави пропаганда на Америка. Тия, викам си, са до един с ченета, колко му е — Америката ли не може да направи едни съвършени порцеланови или пластмасови ченета. Вади зъбите, слага ченета и се блещи отпреде ти, а ти — честният социалистически труженик, търсиш отговор, правилен отговор…
И когато няколко дена по-късно бях поканен на вечеря у семейство Кросли, в Мемфис, и когато стана ясно, че не един, а двама зъболекари има отпреде ми, веднага си поставих въпроса. Приличащият на англичанин зъболекар, спокойно обмисли отговора си.
— Ние се грижим за децата, от най-ранна възраст — започна той. — До завършване на средното образование и в университета грижата за зъбите е неотменно социално задължение на държавата… По-нататък вече не. По-нататък зъболечението се заплаща — при това доста скъпо. И за него няма социални помощи, както е за останалите медицински грижи…
И този отговор не ми изглежда убедителен, защото, колкото и да се вглеждам в хората, особено когато ми се усмихват, изваден или развален зъб не виждам, зъб с пломба дори ме забелязвам… И за мене си остава моето си, най-българското обяснение, че тия, Американски зъболекари са богове на ченетата и нищо друго… Добре де, ама пък досега никъде не съм виждал деца е ченета, както не съм чувал, на ченета да се слагат телчици!… А всяко трето дете от шестгодишна, до шестнайсетгодишна възраст носи в устата си много изящно направени метални скобички, които изглеждат като сребърни точици върху зъбите на детето… Така и крив зъб да се появи, тия телчици го изправят и подравняват с другите… Теорията ми за ченетата се разклати, но не рухна…
— Ами протезите? — не се стърпях аз, и извадих българската деветка… — Тях къде оставяте?…
— Протези се слагат много рядко — казва ми зъболекарят… — Само в изключителни случаи…
Тъй си оставам с недоизяснен отговор и със стъписващото впечатление за зъболечението в Америка. По-късно, в Тера Хота, в Далас, и Бронкс, видях, че не в цяла Америка е така. И негри без два, три и повече зъба видях, и хора с лоши зъби, ала това бяха все пак редки, твърде редки случаи… Те и сега не могат да скрият впечатлението, силното впечатление, че на американците зъбите им са, както ние обичаме да казваме, когато нещо много ни стъписа, «като на кино»… И сигурно този показател повече от всички други, много повече дори от космическите, технологическите и какви ли не още постижения в тази страна, показва степента на нейния жизнен стандарт…