Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

— О, защо не го оставите на мира. Той разбира достатъчно добре всичко — каза тя дълбокомислено. — Просто го оставете за известно време да свикне с чутото. — Джанин разрови торбата с храна, взе един от плоските зелени пакети, после попита небрежно: — Между впрочем, защо това нещо непрекъснато бибипка?

Пол се ослуша, после изтича към купа от апаратура. Мониторът, свързан с портативната камера, издаваше слаби сигнали: Бийп. Бийп. Бийп. Той изруга тихо и го завъртя, така че всички да могат да виждат.

Беше камерата, оставена от тях при храста, която трябваше да чака търпеливо и при откриване и на най-малкото движение да алармира.

Сега тя алармираше. На нея се виждаше някаква начумерена физиономия.

Ларви почувства тръпки на ужас.

— Хичиянец — изрече тя задъхана.

Ако това беше хичиянец, лицето му не показваше никакво намерение да колонизира галактиката. Съществото изглежда беше застанало на четири крака, взираше се разтревожено в камерата, а зад него се виждаха още четири или пет като него. Лицето беше без брадичка. Челото се спускаше надолу от обрасло с косми теме. Ако темето му беше малко по-полегато, щеше да прилича на горила. Като цяло не беше много по-различен от скицата, начертана от бордовия компютър по описанието на Уон. И все пак това не бяха животни. Когато лицето се отмести от екрана, Ларви видя, че другите, отрупани около храста, носеха нещо, нетипично за животни. Бяха облечени с дрехи. В дрехите им дори можеше да се долови идея за мода — те имаха големи цветни кръпки, пришити върху туниките им. Около врата на едно от мъжките дори имаше нанизани на връв мъниста.