Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

ШВАРЦЕ ПЕТЕР

Когато компютъризираният звънец дрънна, за да съобщи за пристигнала поща, Пейтър бързо и напълно се разсъни. Едно от предимствата на възрастта е, че човек спи леко и веднага се събужда. Иначе няма много плюсове. Той стана, изплакна си устата, уринира в санитарния възел, изми си ръцете, взе два пакета с храна и отиде при терминала.

— Покажи ми сега пощата — зададе той командата, като дъвчеше нещо, което имаше вкус на кисел ръжен хляб, а се предполагаше, че е сладка кифла.

Когато видя пощата, доброто му настроение изчезна. По-голяма част от нея бяха безброй нареждания за мисията. Шест писма за Джанин, по едно за Пол и Ларви, а за него само една петиция, адресирана до Шварце Петер, подписана от сто и трийсет ученици от Дортмунд, който го молеха да се върне и стане бюргермайстер.

— Тъпа глава — наруга той компютъра. — Защо ме будиш за такива глупости?

Вера не му отговори, защото много преди тя да го бе идентифицирала — още докато ровеше в бавната памет с магнитни мехурчета, за да установи името му — той беше започнал да се оплаква.

— Тази храна не става дори и за прасета! Веднага им обърни внимание на това!

Бедната Вера се отказа да интерпретира първото му оплакване и търпеливо насочи вниманието си към второто.

— Рециклиращата система е под оптималното ниво — отговори тя, — …мистър Хертер. Освен това моята програма за преработване от известно време е претоварена. Много програми са отложени.

— Повече не отлагай въпроса за храната — изръмжа той, — защото ще ме убиеш и с това всичко ще свърши. — Той навъсено изкомандува да му бъдат показани нарежданията за мисията, а после се насили да изяде остатъка от закуската си. Представянето на нарежданията отне цели десет минути. Какви чудни идеи имаха за него там на Земята! Дори ако не беше самичък, а бяха стотина като него, пак не биха могли да изпълнят дори и една хилядна от онова, което му нареждаха. Позволи си да не разгледа края на задачите, тъй като беше зает с бръснене и ресане на оредялата си коса. Защо ли рециклиращата система се бе изтощила и не работеше както трябва? Може би защото дъщерите му и техните съпрузи бяха напуснали кораба и това бе намалило полезните отпадъци, както и водата, която Уон бе откраднал от системата. Откраднал! Да, нямаше друга дума за стореното. Те бяха взели също и подвижния биоанализатор, така че беше останал само апаратът за вземане на проби в тоалетната, а какво можеше да каже той за висока температура или сърдечна аритмия, ако му се случеше нещо такова? Бяха взели и камерите и му бяха оставили само една, която да носи със себе си навсякъде, където отива. Бяха взели също…