Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

Бяха установили връзка.

— Как е той? — веднага попита Ларви.

— О, искаш да кажеш баща ти? Добре е — отговори Пол. — Беше кисел… Предполагам, клаустрофобия. Имаше и милион съобщения. Предаде ги в предварително компресиран във времето вид. Всичко съм записал на лента. — Той порови в нещата, които Ларви и Джанин бяха донесли и намери нужните му инструменти. Преработи предавателя на дигитализиран образ, за да може да използува чиповете само за аудиокомуникация със свръхсветлинна скорост. — Ще можем да предаваме само неподвижни образи — каза той, като гледаше към апаратурата за видеозапис. — Ако останем тук по-дълго, може би ще мога да направя предавател, който да работи в режим на компресиране. Междувременно ще имаме гласова комуникация… о, да. Старецът каза да ви целуна от негово име.

— В такъв случай, предполагам, ще останем известно време — каза Джанин.

— В такъв случай, предполагам, ще е по-добре да пренесем повече неща от кораба — съгласи се сестра й. — Уон? Къде ще спим?

И така, докато Пол работеше върху комуникационната апаратура, а Уон и двете жени пренасяха необходимите за живеене неща в няколко стаи в червените коридори. Уон беше горд, че може да им ги покаже. Там имаше койки, по-големи от тези в кораба… всъщност достатъчно големи, за да можеше в тях да спи дори и Пол, стига да си свиеше краката. Имаше и тоалетна, приличаща доста на земните. Всъщност тя представляваше една лъскава метална плоча с цепнатина по средата, нещо подобно на тоалетните-клекала в Източна Европа. Имаше дори място за баня. Приличаше на вана, зад която беше поставено нещо средно между решетка за душ и малък водопад. Когато се влезеше, отгоре почваше да тече хладка вода. След като се изкъпаха, всички започнаха да миришат по-добре. Особено Уон, който се къпеше значително по-често. Понякога той започваше да се съблича преди да бяха изсъхнали последните капки вода от предишното му къпане. Тайни Джим му беше казал, че редовното къпане е отличителна черта на добре възпитаните хора. Освен това той бе забелязал, че Джанин се къпе редовно. Ларви ги наблюдаваше и си спомни колко трудно беше да накара Джанин да се изкъпе по време на полета от Земята, но не каза нищо.

Като пилот, а следователно и капитан, Ларви се определи за ръководител на експедицията. Тя възложи на Пол да установи и поддържа връзка с баща й на Завода за храна, а Уон да й помага в контактите с Мъртвите. Задачата на Джанин беше да върши домакинските задължения — като пране на дрехи във ваната с хладка вода. На Уон възложи — с някой от другите, който е свободен — да се разхожда по безопасните места на хичиянския рай, да снима и да прави записи за Пейтър и Земята. Най-често Джанин беше тази, която правеше компания на Уон. Когато имаше някой друг свободен, двамата млади бяха съпровождани, но това ставаше рядко.

Джанин нямаше нищо против да се разхожда дори с такъв контрол. Още не се беше нарадвала на компанията на Уон и не бързаше да отиде по-далеч в тази дружба… освен когато се докосваха един друг. Или когато го хванеше, че я гледа втренчено. Или когато виждаше твърдата издутина в долния край на неговата фустанела. Дори и тогава фантазиите и мечтите й не отиваха по-далеч от следващата фаза; поне засега. Тя се занимаваше с Мъртвите и ядеше плодове с кафява кора и зелена вътрешност, преправяше си дрехите и очакваше да порасне още малко.