![Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/6/gejtuej-ii-beyond-the-blue-event-horizon-download.jpg)
Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]
- Автор: Пол Фредерик
- Серия: Хичи #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]». Краткое содержание книги:
— Разбира се — отвърна той. — Иначе защо бих носил там книги? — Раздразнен, той подбираше ветрила, мърмореше, подхвърляше по-старите и „безполезните“ на Джанин и Ларви. — Студено ми е — оплака се той.
— На всички ни е студено. Защо си без сутиен, Джанин? — попита Ларви, като се намръщи. Джанин отвърна възмутено:
— Защото не съм имала намерение да се събличам. Уон е прав. И на мен ми е студено.
— Само за малко е. Побързай, Уон. Ти също, Джанин. Хайде да видим можем ли да изпреварим хичиянците. — Тя почти беше напълнила гащеризона си, а Уон започна да пълни своя. Ларви си помисли, че той би могъл да сложи още около дузина във фустанелата. В края на краищата той беше с бельо. Молитвените ветрила бяха книги! Това вече означаваше, че е спечелена половината от битката: с тази автентична информация учените сигурно щяха да намерят начин да ги разчетат. Ако не можеха да сторят това, в Завода за храна имаше четящи устройства: ако ли пък се случеше най-лошото, можеха да прочетат всяко ветрило пред някое от дистанционните устройства на Вера, да се закодират звукът и образът и всичко да се изпрати на Земята. Може би щяха да успеят да демонтират някое четящо устройство и да го занесат със себе си на Земята… О, те щяха да се върнат. Ларви изведнъж се почувства сигурна. Ако не можеха да намерят начин да завлекат Завода за храна, щяха да го оставят. Никой не можеше да ги вини за това. Бяха направили достатъчно много. Ако беше необходимо да се направи още нещо, щяха да дойдат други групи, но през това време… През това време те щяха да са се върнали и да са получили най-големите награди, получавани от човешко същество след откриването на самия Гейтуей! Щяха да бъдат възнаградени според заслугите си, в това нямаше никакво съмнение… Робинет Бродхед й бе дал честната си дума. За първи път откакто напуснаха Луната с онези ракети с химическо гориво, Ларви мислеше за себе си не като човек, стремящ се да спечели награда, а като такъв, който вече я е спечелил. И само колко щастлив щеше да бъде баща й…
— Това е достатъчно — каза тя, като помогна на Джанин да хване торбата с разпиляващите се молитвени ветрила. — Хайде да ги занесем направо на кораба.
Джанин притисна тежкия вързоп до малките си гърди и взе още няколко в свободната си ръка.
— Говориш така, сякаш се прибираме у дома — каза тя.
— Може и така да е — отвърна Ларви и се усмихна. — Разбира се, ще трябва да обсъдим този въпрос и да решим… Уон? Какво има?
Той беше застанал на входа, стиснал под мишница пълната с ветрила риза. Изглеждаше разтревожен.
— Много се забавихме — прошепна той, като погледна надолу по коридора. — До храстите има Древни.
— О, не.
Но беше вярно. Ларви погледна към коридора и ги видя. Бяха там, насочили поглед към камерата, която Пол бе закрепил на стената. Един от тях се пресегна и без каквото и да е усилие я свали.
— Уон? Има ли друг път, по който да се оттеглим?
— Да, през златния коридор, но… — Той продължаваше да души. — Мисля, че и там има няколко. Мога да ги надуша и, да, мога дори да ги чуя! — Това също беше вярно. Ларви можеше да чуе весело мърморене откъм завоя на коридора.
— Нямаме избор — каза тя. — На пътя, по който дойдохме, са само двама. Ще ги изненадаме и ще минем. Хайде! — Носейки ветрилата, тя ги подкара пред себе си. Хичиянците може и да бяха силни, но Уон беше казал, че са бавни. С малко късмет…
Но нямаха никакъв късмет. Когато стигнаха до началото на коридора, тя видя, че там имаше повече от двама — бяха половин дузина, които стояха наоколо и ги гледаха.
— Пол! — извика тя пред камерата. — Попаднахме в клопка! Отивай на кораба и ако не успеем да се измъкнем… — Не можа да каже нищо повече, защото те се нахвърлиха върху нея: и, да, бяха силни.
Прекараха ги през половин дузина нива. Всеки бе носен от по двама похитители, които весело разговаряха помежду си без да обръщат внимание на техните усилия да се измъкнат и на думите им. Уон не говореше. Той се остави да го дърпат колкото си щат през целия път чак до широкия отвор на вретенообразното помещение, където чакаха още около дузина Древни, зад които стоеше една огромна машина, обляна в синя светлина. Принасяха ли хичиянците жертви? А може би извършваха експерименти върху пленници? Щяха ли да изпаднат в особено състояние, като Мъртвите, говорещи несвързано и вманиачени, готови за следващата група посетители? Ларви обмисляше всички тези въпроси, без да може да намери някакъв отговор. Обаче още не беше изплашена. Чувствата й все още не бяха подчинени на фактите; само допреди малко тя триумфираше. Чувството за поражение трябваше да почака.