Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]
- Автор: Пол Фредерик
- Серия: Хичи #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]». Краткое содержание книги:
Беше странно съобщение и необичайно вълнуващо. За Ларви беше изненадващо също така, че Бродхед знае и прякора й. Не бяха особено близки. Бяха срещнали Бродхед по време на инструктажите преди да отлетят за Завода за храна. Но отношенията бяха като между поданик и монарх и нямаше никакви лични приятелски връзки. Нито пък тя бе изпитвала някакви симпатии към него. Той беше доста доброжелателен и любезен — високопоставен милионер със свободно държане, но много подозрителен към всеки долар, който харчеше и всеки изследователски проект, в който влагаше пари.
На Ларви не й харесваше да бъде клиент на такъв капризен финансов магнат.
И в интерес на истината, тя отиваше на техните срещи с известно предубеждение. Беше слушала за Робинет Бродхед много преди той да бе започнал да играе някаква роля в живота й. По времето когато Ларви беше на астероида Гейтуей, й се бе случило да пътува в триместен кораб с една възрастна жена, която била съекипничка на Джел-Клара Моинлин. От нея Ларви беше научила историята за последната мисия на Бродхед — тази, която го направи мултимилионер. В тази мисия според нея имаше нещо съмнително: бяха загинали девет души. Бродхед беше единственият оцелял. Една от жертвите била Джел-Клара Моинлин (каза старата жена), с която Бродхед имал любов. Причината за предубеждението на Ларви може би беше нейното собствено преживяване в онази мисия, в която по-голямата част от екипажа бе загинала. Но така или иначе тя изпитваше такива чувства.
Странното в мисията на Бродхед беше, че може би „умрели“ не беше най-подходящата дума за жертвите. Тази Клара и останалите били хванати в една черна дупка и може би бяха все още там, и може би все още живи… затворници в забавеното време. Може би през всичките тези години те бяха остарели само с няколко часа. Мисълта беше затрогваща. Тя обаче не накара Ларви да се чувства по-малко изплашена, а може би само по-малко самотна. Когато занесе последния пакет с ленти на Пол в стаята на Мъртвите, за да ги запише и предаде с голяма скорост, и закъсня да го прегърне и притисне до себе си, той много се изненада.
Джанин се върна в стаята на Мъртвите от едно проучване с Уон и нещо й подсказа да се движи тихо. Тя надзърна тихо и видя сестра си и зет си разположени удобно срещу стената. Слушаха с половин ухо маниакалното бърборене на Мъртвите и в същото време разговаряха помежду си. Джанин се обърна, сложи пръст на устните си и отведе Уон.
— Мисля, че искат да са сами — обясни тя. — А се чувствам и изморена. Хайде да си починем.
УОН вдигна с безразличие рамене. Разположиха се на едно удобно място в коридора няколко десетки метра по-далеч и той се намести тъжен до момичето.
— Сношават ли се? — попита той.
— Глупости, Уон. През цялото време само това ти е в главата. — Тя обаче не беше ядосана и го пусна да се приближи по-плътно до нея, докато не почувства ръката му върху гърдите си. — Махни си ръката оттам — каза тя тихо.
Той отдръпна ръката си.
— Много си смутена, Джанин — каза той начупен.
— О, отдръпни се от гърба ми. — Когато обаче той се премести с няколко милиметра, тя отново се доближи до него. Джанин беше напълно доволна, че той я иска и съвсем наясно, за да знае, че когато нещо станеше — а то рано или късно несъмнено щеше да стане — то щеше да бъде когато тя пожелаеше. През тези почти два месеца с Уон тя започна да го обича, дори да му вярва, но другото можеше да почака. Неговото присъствие й беше приятно.
Дори когато беше нацупен.
— Не се стараеш достатъчно — оплака се той.
— Да се старая за какво, за Бога?
— Трябва да говориш с Тайни Джим — продължи той строго. — Той ще те научи на по-добри стратегии за възпроизводство на расата. Той ми обясни напълно мъжката роля, затова съм сигурен, че успешно мога да се справя. Разбира се, твоята роля е различна. Всъщност най-добрият ти шанс ще бъде да ми позволиш да се съвъкупим.
— Да, това вече го каза. Знаеш ли какво, Уон? Много приказваш.
За момент той остана мълчалив и объркан. Не можеше да се защити срещу такова обвинение. Дори не знаеше за какво го обвиняват. През по-голямата част от живота му единственият начин на общуване беше приказването. Той повтори в ума си всичко онова, на което го бе учил Тайни Джим и изразът на лицето му се разведри.
— Разбирам. Ти искаш първо да те целуна — каза той.
— Не! Не искам „първо“ да ме целунеш и си махни коляното оттам.
Уон неохотно отмести коляното си.
— Джанин — обясни той, — основното за „любовта“ е близкият контакт. Това е вярно както за по-нисшите същества, така и за нас. Кучетата се душат. Приматите се подготвят. Влечугите се увиват едно около друго. Дори розата се разпуква близко до зрялото растение, казва Тайни Джим, макар че той не вярва това да е сексуална изява. Но ще изгубиш във възпроизводствената борба ако не внимаваш, Джанин.