Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

Когато се върнаха, Пол и Ларви вече не се притискаха нежно един към друг, но Джанин забеляза, че бяха по-спокойни откогато и да било. Онова, което Ларви можа да забележи в Джанин и Уон, беше по-малко осезаемо. Тя ги погледна замислено, размишлявайки дали да ги попита какво са намерили, но се отказа. Пол обаче не можа да се сдържи да не им съобщи онова, което те самите току що бяха открили. Той каза:

— Хей, деца, я чуйте това. — Набра номера на Хенриета, почака нейния плачлив глас да ги поздрави, а после попита: — Коя си ти?

Гласът се засили.

— Аз съм компютърен аналог — отговори тя категорично. — Когато бях жива, аз бях мисис Арнолд Мичам от мисия орбита седемдесет и четири, ден деветнайсети. Бях бакалавър на науките и магистър на Туланския университет и доктор по философия на Пенсилванския университет. Специалността ми е астрофизика. След двайсет и два дни акостирахме върху един артефакт, а после бяхме заловени от неговите обитатели. В деня на моята смърт бях на трийсет и осем години, две години по-млада от… — Гласът й се поколеба. — От Дорис Филгрен, нашия пилот, която… — Тя отново се поколеба. — Която… с която моят съпруг изглежда че… с която имаше авантюра… която… — Сега гласът ридаеше и Пол го изключи.

— Е, нищо повече не каза — обясни той, — но вече го чухме. Бедната тъпа стара Вера беше попаднала на нещо, свързано с нея. И не само с нея. Искаш ли да знаеш името на майка си, Уон?

Момчето се вторачи в него.

— Името на майка ми ли? — изписка то.

— Или на някой друг. Тайни Джим, например. Той всъщност е бил пилот от Венера, който отишъл на Гейтуей, а после тук. Името му е Джеймс Корнуел. Уилард пък е бил учител по английски. Той злоупотребил с ученическия фонд, за да си плати пътя до Гейтуей… Това не му донесло много радост, разбира се. Още първият му полет го докарал тук. Наземният компютър съставил една програма за разследване, която Вера използува още от самото начало и… Какво има, Уон?

Момчето облизваше устни.

— Името на майка ми? — повтори то.

— О, извинявай — каза Пол, като си спомни, че трябва да бъде по-внимателен. Не му беше минало през ума че може да засегне чувствата на Уон. — Името й е Елфега Замора. Но изглежда, че тя не е измежду Мъртвите, Уон. Не зная защо. А пък баща ти… е, това е нещо странно. Баща ти е бил мъртъв много преди тя да дойде тук. Човекът, за когото ти говориш, изглежда е някой друг, но не зная кой. Имаш ли някаква представа защо е така? — Уон вдигна рамене. — Имам предвид, защо твоята майка или, предполагам, твоят втори баща изглежда не са включени в паметта?

Уон разпери ръце.

Ларви се доближи до него. Бедното момче! В отговор на неговото вълнение тя го прегърна и каза:

— Предполагам, че за теб това е шок, Уон. Сигурна съм, че ще научим много повече. — Тя посочи към струпаните рекордери, декодери и процесори, които изпълваха празната преди това стая. — Всичко, което научаваме, се предава на Земята — каза тя. Той вдигна към нея поглед, изпълнен с благодарност, но не разбра всичко, когато тя се опита да обясни огромния комплекс от информационно-обработващи средства на Земята и как те систематично анализират, сравняват, съпоставят и интерпретират и най-малкото нещо от хичиянския рай и Завода за храна… Тогава се намеси Джанин.