Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Гулидин ми разправя, че си сакс! — подразни ме той.
— Господарю — успях да кажа аз и паднах на колене.
Той се наведе и хвана раменете ми, за да ме изправи. Държеше ме здраво.
— Аз не съм крал, Дерфел — каза той, — недей да коленичиш пред мен. Аз трябва да падна на колене пред теб затова, че си рискувал живота си, за да спасиш нашия крал. — Той се усмихна. — За това ти благодаря.
Той имаше способността да те накара да се чувстваш така, сякаш за него ти си най-важният човек на света, и аз вече го боготворях.
— На колко години си? — попита ме той.
— На петнайсет, мисля.
— Като гледам колко си едър, бих ти дал двайсет — усмихна се Артър. — Кой те научи да се биеш?
— Хюел — казах аз, — управителят на Мерлин.
— Аха! Това е най-добрият учител! И мен ме е учил. А как е добрият Хюел? — попита той с интерес, но аз не можах да намеря нито думи, нито смелост да отговоря.
— Мъртъв е — каза Моргана вместо мен. — Гундлеус го посече — добави тя и плю през устната цепка на златната си маска срещу пленения крал, който стоеше на няколко крачки встрани.
— Хюел е мъртъв? — обърна се Артър към мен и ме погледна право в очите. Аз кимнах и сълзите ми потекоха. Артър веднага ме прегърна. — Ти си добър човек, Дерфел. Дължа ти награда, задето си спасил живота на нашия крал. Какво искаш?
— Да бъда воин, господарю — казах аз.
Той се усмихна и отстъпи крачка назад.
— Ти си щастливец, Дерфел, защото си това, което искаш да бъдеш. Лорд Оуейн? — обърна се Артър към едрия татуиран боец на Думнония. — Ще можете ли да използвате този добър сакски воин?
— Разбира се — съгласи се Оуейн.
— Нека да бъде един от хората Ви тогава — каза Артър и сигурно почувства моето разочарование, защото се обърна и постави ръка на рамото ми. — Засега, Дерфел — каза той меко, — аз имам нужда от конници, не от копиеносци. Нека Оуейн да бъде твой господар, няма да намериш по-добър учител от него — Артър стисна рамото ми, след това се обърна и махна на двамата стражи да се отдалечат от Гундлеус. Около плененият крал, който стоеше под знамената на победителите, се бяха струпали конници на Артър с железните си шлемове, със своите покрити с желязо кожени ризници и вълнените си наметала, тук бяха и копиеносците на Оуейн, и бегълците от Хълма. Артър тръгна към Гундлеус и хората му направиха път.
Силурският крал се изпъна. Той беше без оръжие, но гордостта му не го напускаше, той дори не трепна при приближаването на Артър.
Артър вървеше мълчаливо. Накрая спря на две крачки от пленения крал. Тълпата затаи дъх. Знамето на Артър хвърляше сянка върху Гундлеус. То беше бяло с черна мечка в средата. До него се вееше отвоюваното знаме на Мордред с дракона, а от другата страна на мечката беше щтандарта на Оуейн с дивия глиган. Знамето на самия Гундлеус беше в краката му, оплюто, опикано и стъпкано от победителите. Очите на Гундлеус се разшириха, когато Артър извади Екскалибур от ножницата. Стоманеното острие имаше синкав блясък и беше излъскано така старателно както и ризницата, шлема и щита на Артър. Всички очаквахме смъртоносен удар, но вместо това Артър се отпусна на едно коляно и подаде на Гундлеус дръжката на Екскалибур.
— Кралю господарю — каза смирено той и тълпата, която беше очаквала да види смъртта на Гундлеус, ахна.
За миг Гундлеус се поколеба, но протегна ръка и докосна дръжката без да каже нищо. Сигурно беше толкова изненадан, че не знаеше какво да каже.