Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

— И все пак… можете ли да се сетите за още нещо? — настоя той.

Росио се позамисли.

— Не, това е всичко.

В същия миг леглото силно изскърца. Клиентът на Росио неспокойно бе преместил тежестта си. Бекър се обърна към него и заговори на гладък немски.

— Noch etwas? Нещо друго? Нещо, което би ми помогнало да открия пънкарката, на която сте дали пръстена?

Настана тягостна тишина. Гигантът като че ли искаше да каже нещо, само че не знаеше как да го направи. Долната му устна затрепери за миг, после той събра сили и проговори. Четирите думи, които изрече, определено бяха на английски, но силният немски акцент ги правеше почти неразбираеми.

— Шибай се и пукни!

Бекър се изуми.

— Моля?!

— Шибай се и пукни! — повтори мъжът и му показа среден пръст.

Бекър бе прекалено изморен, за да се засегне. Шибай се и пукни! И този много хленчел, а? Той се обърна към Росио и каза:

— Май злоупотребих с гостоприемството ви.

— Не му обръщайте внимание — засмя се тя. — Малко е объркан. Но ще си получи, каквото очаква. — Тя тръсна коса и му намигна.

— Нещо друго? — с надежда попита за последен път Бекър. — Нещо, което би ми помогнало?

Росио обаче поклати глава.

— Това е всичко. Не вярвам, че някога ще я намерите. Севиля е голям град… и е много лесно човек да се загуби в него.

— Е, ще опитам, каквото е по силите ми. — „Въпрос на национална сигурност“.

— Ако късметът не ви се отвори — подхвърли Росио и погледна многозначително дебелия плик в джоба на Бекър, отбийте се пак. Приятелят ми сигурно ще спи. Почукайте тихо. Ще вземем друга стая. Ще видите една страна на Испания, която никога няма да забравите. — И палаво нацупи устни.

Бекър си позволи вежлива усмивка.

— Трябва да вървя. — И се извини на германеца за прекъсването.

Гигантът срамежливо се усмихна.

— Keine Ursache.

Бекър се отправи към вратата. „Няма проблем? А какво стана с «Шибай се и пукни»?“